— Искам да кажа — този, когото търся.
— На колко години си вече? На 24.
— На 25, още малко 26, почти 30.
— 25. Правилно. Извинявай. Стане ли човек на 60, почва да бърка рождените дати, и не само своите. Той отново я разгледа. Виктория беше стройно, грациозно момиче. Със свободно падаща руса коса, открити искрящи очи, нахално вирнато носле и широка, пленителна усмивка. Със своя спортен пуловер в кайсиев цвят и елегантната си ръждиво оцветена поличка, тя му изглеждаше още по-жизнерадостна и особено привлекателна.
— Прощавай, Виктория — каза той, — не ме е страх за теб. Сигурен съм, че ще срещнеш много добри и истински мъже. — Хвана я за ръка и я въведе във всекидневната. — Знаеш ли колко се зарадвах, когато чух, че си спечелила Чикагската награда — Хилди Джонсън. Това е голямо завоевание в журналистиката. Още веднъж те поздравявам.
— Благодаря ти, татко.
— Четох тези дописки поне три-четири пъти. Много шокиращо бе това разобличаващо експозе. Представи си всичките тези омъжени и уважавани жени да работят на парче за тази лека жена на Лейквю Авеню. Какво ги е заставило да вършат това? Парите за тях със сигурност не са били причина.
— Търсели са емоции, развлечения. Скуката ги е тласнала към тези порочни забежки.
— Хм, ти напълно заслужено получи наградата Хилди. Как реагира майка ти на това?
— Малко объркано и смутено, стори ми се. Не й беше много удобно от това, че милата й дъщеричка пише така открито за такива неща.
Хю Уестън не се изненада.
— Да, така си и мислех. — Той се вгледа в дъщеря си. — Как е майка ти?
Съпругата на Хю Уестън 30 години се бе чувствала като нещастна вестникарска вдовица. Единственото им дете, Виктория, дойде като едно поредно усилие за запазване на брака. В крайна сметка и това не помогна. Преди шест години те се разведоха по споразумение. След по-малко от две години тя се омъжи за един богат бизнесмен. И сега живееше с него охолно в Евънстън Илинойс.
— Мама? Сега тя е „вдовица“ на мъж, който се занимава с производство на месни консерви. Но все пак той й обръща повече внимание от теб. Не се прибира вкъщи по зори. Но ти я познаваш мама. Затова се и преместих в Чикаго и при първа възможност си купих апартамент. Все още си говорим. Виждам я може би два пъти в месеца. Ей, ами ти, татко, как си с новата работа?
Преди една година Хю Уестън беше назначен за прессекретар на президента на Съединените щати — Томас Колуей. Напуснал беше работата си като отговорен редактор в Чикаго Джърнъл и се беше преместил в Белия дом, в тази къща тук в Джорджтаун.
— Не е като „Първата страница“ — каза Хю Уестън с известно съжаление, — но ми харесва да излизам пред телевизията и да се срещам с видни личности. Сега ще ме извиниш за един час.
Виктория го огледа.
— Едва сега забелязах. Та ти си по тенис шорти. Да не би да имаш време и за тенис? Знам, че играеше, когато бях малка, но…
Хю Уестън вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Виктория, президентът обича да играе тенис неделно време. И най-вече обича да играе с мен, защото винаги ме побеждава. — Отиде до изправената до френския прозорец ракета за тенис. — Трябва да ти призная, че тенисът много ми харесва. Събрахме се с двама съседи от квартала и купихме един тенис корт. Аз притежавам една трета от него и го ползвам, когато имам възможност. В Белия дом трябва да бъда в три часа, така че сега съм свободен и отивам на игрището. Ако искаш, ела да погледаш.
— Благодаря, татко, смятам да се поосвежа с един душ и след това да се погрижа за обяда. Какво ще поръчаш?
— Специален омлет със сирене — омлет Виктория. Може би малко салата преди това.
— Имаш го.
Той тръгна, но внезапно се обърна кръгом.
— Ей, ама ти какво правиш тук в този работен ден? Мислех, че си работещо момиче?
— Бях. Напуснах вестника миналия петък. Затова и дойдох тук. Искам да поговорим.
Хю Уестън кимна с глава.
— О’кей. Направи ми омлета и ще поговорим. Ще се върна след около час.
След като баща й излезе, Виктория Уестън се изкачи на втория етаж в резервната спалня, където я очакваше разопакованият й багаж.
Съблече се, взе набързо един душ и облече една карирана в червено и бяло блузка и избелелите си, износени джинси. Слезе долу в кухнята и каза на Селма да си догледа сериала, а тя самата се зае с подготовката на обяда.
След час и половина Виктория и Хю Уестън седнаха да обядват в окъпаната от слънчева светлина трапезария. По време на салатата той й разказа за гейма и партньорите си. После отмести изпразнената от салата чиния, и очаквайки дъщеря му да сервира богатата порция омлет със сирене, каза:
— О’кей, Вики, значи ти напусна Ситизен. Дойде да поговорим. Кажи сега, за какво искаш да говорим? Слушам те.