Виктория възторжено плесна с ръце.
— О, татко, това би било прекрасно!
— Тпррр… поспри се малко, конче. — Уестън бързо стана. — Пътят не е толкова равен. Има много въпросителни. Дали Едуард Армстед е наследил вестника, дали търси нови служители, дали ще се спре на теб… Но, да проверим.
Уестън отиде във всекидневната, където върху бюрото стоеше телефонът. Докато Виктория припряно и неспокойно прибираше чиниите от обяда, Уестън поиска от информацията на „Далечно избиране“ номера на Ню Йорк Рекърд. Набра го и зачака.
— Рекърд? Бих желал да говоря с мистър Едуард Армстед! Кажете му, че Хю Уестън го търси, от Вашингтон. О’кей, ще почакам.
Виктория, вече във всекидневната, развързваше престилката и също чакаше. Телефонът изщрака. Уестън мигновено притисна слушалката до ухото си.
— Да, Хю Уестън — каза той и се заслуша. — Хари Дайъц? Боже мой, колко се радвам, че мога пак да чуя гласа ти … О, аз съм добре, отлично… Да, малко напрегнато е в Белия дом, но на мен ми харесва. Исках просто да звънна на Едуард, за да видя как е той… Какво? Той е там? Той сам иска да ми се обади? Прекрасно. Свържи ме.
Хю Уестън забеляза напрегнатото лице на дъщеря си и й смигна.
— Едуард, как си?… Радвам се. Все пак приеми моите съболезнования. Старецът изживя един дълъг и нелош живот, а ти едно дълго чакане… Едуард, много добре разбирам как се чувстваш. — Замълча за малко. — Ще ми се да вярвам, че… предполагам, че… ти поемаш вестниците… Рекърд. — Заслуша се. — Добре, добре, добре. И тъкмо навреме. Вестникът се нуждае от прилив на нова сила. Ти ще направиш чудеса. Едуард, това аз знам най-добре. — Отново се заслуша. — Благодаря ти, Едуард. Много мило от твоя страна. Не може да не го оценя. Но аз зарязах вестникарския бизнес завинаги. Искаше ми се да се оттегля на спокойствие, а къде по-подходящо местенце за това от Белия дом?
Хю Уестън се разсмя на собствената си шега, после сериозно продължи. — Аз всъщност ти звъня не само да ти пожелая успех, но и да разбера дали ще събираш свои съмишленици там. — Тук той с напрегнато внимание задържа слушалката на ухото си. — Ами че това май улеснява въпроса, по който ти се обаждам. Ти любезно пожела да привлечеш един стар Уестън, но аз пък ще ти сервирам неподправената възможност да получиш една нова, млада Уестън, не по-лоша… ако не и по-добра от стария.
— О, татко — извика Виктория, — моля те, недей.
Баща й я усмири с ръка.
— Виж какво искам да ти кажа, Едуард, — продължи в телефона Уестън — навярно помниш дъщеря ми Вики? Ами тя е голяма жена вече и е забележителна журналистка. Три години работи в Чикаго. Две от които в небезизвестния там еснафски всекидневник. Тя е добре запозната с тънкостите на професията. Намислила е да се насочи към нещо по-предизвикателно. Напуснала е нелошото си положение в Чикаго миналата седмица и тази сутрин дойде за съвет при мен. Сетих се за теб и си помислих дали би отделил необходимото време, за да я видиш и изслушаш. — Млъкна, заслуша се и след това широко се усмихна в микрофончето. — Чудесно, Едуард. Няма да съжаляваш. Какво? Ами Виктория, Виктория Уестън. Добре, отлично, всичко най-добро и на теб, Едуард. Най-най-добро. Ти го заслужаваш. Непременно ми се, обади, когато дойдеш в Ди Си. Ще пийнем по бира… Добре. Ще предам на Виктория.
Той окачи слушалката и сияещ се обърна към Виктория. — Армстед търси хора. С готовност ще се срещне с теб. Насрочена ти е среща в Ню Йорк Рекърд за два часа утре.
На ъгъла на Парк Авеню и 46-та улица на 16 етажа се извисяваше светлосивата сграда на издателство Армстед — малка в сравнение с постройките около нея. Сърцето на сградата, етажът, от който пулсираше живителната деятелност по всичките останали етажи, бе шестият. По-голямата част от него се заемаше от информационната зала и от репортерите на Ню Йорк Рекърд. В останалата част от него беше настанена структурата на управлението, която включваше: личния кабинет на Армстед, кабинета на секретарката му, залата за съвещания, електронните медии, два други кабинета — за рекламния директор и неговия помощник и други по-малки, остъклени помещения за отговорния редактор и неговия помощник.
До третия ден от смъртта на Езра Джей, Армстед, временният наследник на цялата сграда, беше направил съвсем малки персонални промени. Едуард Армстед беше гласувал доста щедра пенсия на възрастничката секретарка на баща си и я беше заменил със своята собствена — Естел Ривкин. Интелигентна и енергична жена около тридесетте, с късо подстригана буйна тъмна коса и рогови очила, тя му беше служила пет години в Спешъл Проджектс. Беше преместил рекламния директор и помощника му долу в кабинетите на Спешъл Проджектс и беше изтеглил Хари Дайъц и Брус Хармстън от IV етаж тук, в съседните рекламни кабинети.