— Кога трябва да дойде тя?
— Днес — не. Съжалявам, Виктория. А икономката на сградата ни праща жена за почистване и оправяне на леглата само при поискване. Редът в домакинството ни съвсем се обърка. Едуард превърна дома ни в манастир. Ясно защо било.
— Не се ли страхува от изненади? Тук не може да няма някаква предохранителна система.
— Не. Никаква. Абсолютно никаква. Армстед е убеден, че портиерът е достатъчен. Освен това той никога не би допуснал инсталации и механизми, с които хора отвън биха могли да проникнат в апартамента и кабинета му. Единственото, което той разреши на предприемача на строежа е пожароалармената система, защото той изпитва панически страх от пожари.
Виктория мигновено се размърда и оживи. Аларма за пожар? Къде е инсталирана?
— Там горе, разбира се.
Таванът беше с открити трегери. Виктория зашари с очи.
— Не го виждам.
— Няма да можеш да го видиш — каза Ханна. Едуард поиска да го монтират под онази греда в края, защото грозно биеше на очи. Не се вижда, но е там.
Виктория отиде бързо към другия край на кабинета, застана под дървената греда и се вгледа внимателно. Забеляза слаби очертания на кафяв метален диск около 15 сантиметра в диаметър и едва забележима червена светлинка.
— Виждам нещо кръгло, метално, там горе.
— Това е алармата.
— Как действа той?
— Задейства се сам. Разбира се, ако усети огън и дим.
— Задейства се сам — запита още по-припряно Виктория. — Но как?
— Звъни силно, както правят почти всички предупредителни системи и предупреждава човека в стаята. Тази аларма обаче е по-усъвършенствана. Когато се задейства, той звъни тревожно и в компанията, която го е произвела и монтирала. Те, от своя страна, веднага съобщават на най-близката пожарна…
— Ханна! — Виктория изрева с пълен глас. — Спасени сме!
Ханна я изгледа учудена.
— Не те разбирам…
— С това можем да известим за нашата беда. Ще запалим огън. Той ще задейства инсталацията и тя ще ни доведе помощ…
Ханна се поизправи.
— Огън? Да, разбира се. Но това е много опасно. Можем наистина да причиним пожар и да изгорим в него.
— Ще ограничаваме огъня. Пък няма и какво да губим. Така или иначе ще умрем.
Ханна също се оживи и раздвижи.
— Умна идея, Виктория. Така бихме могли да извикаме помощ.
Виктория беше вече помъкнала един стол и го наместваше под алармата.
— Имаш ли кибрит?
— Едуард трябва да има.
Ханна отвори кутията за пури на съпруга си и заопипва по бюрото, но напразно. Измъкна чекмедженцето на бюрото, порови извътре и извади зелена кутийка кибрит. Докуцука до Виктория и й подаде кибрита. Виктория се покачи на стола, повдигна се на пръсти и протегна ръка нагоре. Свали я.
— Не мога да го достигна, много е високо, трябва да запалим нещо… Ханна, онзи вестник там, вестника на бюрото му, дай ми го.
Ханна отново закуцука. Взе вестника и й го подаде.
— Идеално — каза Виктория.
Нави част от вестника по диагонал и направи дълга фуния.
— Ще го запаля от единия край и ще го забуча там — горе. Така ще стане.
Виктория подхвана дългата фуния под едната си ръка и драсна клечка кибрит.
— Внимателно, Виктория — извика Ханна.
Виктория приближи пламъка на клечката към широкия край на навития вестник. Вестникът изведнъж пламна. Пламъкът ставаше все по-голям, по-широк, по-червен и по-силен. Виктория се повдигна на пръсти и се опита да го приближи към пожароизвестителя.
Импровизираният факел се разгоря. Струйки дим се издигнаха към апаратната инсталация и разгарящите се пламъци постепенно пропълзяха към пръстите на Виктория.
— Внимавай! — извика Ханна.
Виктория като че ли не я чу. Цялото й внимание беше насочено към металния диск. „Включвай! Включвай!“
Изведнъж прокънтя силен писък. Понесе се силен непрекъснат звън. Аларменият механизъм заработи. Работеше безупречно. Лицето на Виктория сияеше от радост в светлината на факлата. Изведнъж болезнено извика. Долният край на пламъка бе обхванал ръката й. Захвърли факлата встрани, стисна обгорелите си пръсти и скочи от стола.
Ханна я сграбчи за рамото и тревожно посочи встрани.
— Виктория…
Горящата фуния, която Виктория беше захвърлила, беше паднала до една драперия, която вече се превръщаше в тъмночервени и жълти пламъци, които пълзяха нагоре и се разрастваха.
— Гаси… Трябва да го изгасим! — развика се Виктория.
Ханна погледна към бушуващите пламъци, които вече се извиваха в ореол към тавана.
— Не, Виктория, вече е късно… Това не можем да изгасим… След минути ще стигне и до нас… Ще се задушим… С отчаяни усилия Ханна задърпа Виктория. — Насам… банята… чула съм от пожарникари… влизай в банята, под душа, пускай душа…