— Току-що го изпуснахте, мис Уестън. Излезе с още един от службата да пият кафе. Със сигурност мога да ви кажа, че след не повече от половин час ще бъде тук.
Виктория отчаяно простена.
— Моля ви направете ми тая услуга. Казах ви, че е спешно… Честна дума, съвсем спешно е — въпрос на живот и смърт. Може би още не е излязъл от сградата? Може би ще успеете да го застигнете.
Секретарката откликна съвсем сериозно и загрижено.
— Възможно е. Ако го намеря… за кого да съобщя, Уестън ли казахте?…
— Виктория Уестън, дъщерята на Хю Уестън, приятелката на Ник Ремзи. Той знае за мен… Моля ви, побързайте.
— Стойте така, ще ви включа на изчакване.
Главата на Виктория пулсираше до пръсване, докато чакаше и силно притискаше слушалката до ухото си. Минутната стрелка на часовника й отново се придвижи. Прозвуча намеса на оператора и Виктория пусна монети в чудовищния търбух на апарата. Оттатък прозвуча хладно поставен и обработен момчешки глас.
— Мис Уестън?
— Ох, да!
— Сай Розенблум. Съжалявам, че ви позатрудних. Радвам се да ви чуя. Аз разбира се, знам всичко за вас. От Ник и вашия прекрасен баща. Ник ми каза, че може би ще ми се обадите. Нещо станало ли е, което да…
— Сай, чуйте ме, слушайте добре — помоли го Виктория. — Президентът, баща ми, Ник Ремзи и всички на борда на Еър Форс Едно ще загинат всеки миг. Разкрихме заговор — заговор за убийство, който е в ход в момента. Не, не бързайте да казвате, че съм луда. Не съм луда. Това е самата истина… Заговор… Един откраднат кубински военен самолет, пилотиран от терорист ще връхлети върху Еър Форс Едно.
Виктория чу рязко поемане на въздух от другата страна.
— Ама вие сериозно ли? Сигурна ли сте?
— О, Сай, сигурна съм, сигурна, повярвайте ми.
— Вярвам ви. Кога ще стане това?
— Сега. Всеки миг… след минути.
— Най-добре ще е да ви свържа направо с Еър Форс Едно. Ще стане по-бързо. Вие лично ще ги предупредите. Откъде се обаждате?
— От Ню Йорк. От обществена кабина в Медисън Авеню.
— Включвам ви на изчакване — каза бързо Розенблум. — Чакайте така.
Едва сега Виктория видя двама души, чакащи пред телефонната кабина. Един от двамата почука ядосано по стъклото. Виктория не се и помръдна от мястото си. Двамата потърсиха намесата на собственика, който заобиколи и излезе от тезгяха. Приближи се до кабинката и настойчиво почука.
Виктория леко открехна вратата.
— Лейди, телефона е за всички, докога мислите да стоите вътре. Излезте, нека поговорят и тези хора.
— Не мога — примоли се Виктория. — Чакам разговор с президента на Съединените щати. Оставете ме на мира най-после!
Тя затвори вратата.
По телефона прозвуча глас. Тя притисна слушалката до ухото си. — Да, аз съм.
— Сай Розенблум. Стойте така, Виктория, свързват ви с Еър Форс Едно.
Двадесет и две минути след излитането си от базата Ендрю, огромният Джъмбо Джет, наименуван Еър Форс Едно, летеше в спокойните висини над облаците и Атлантика към Лондон.
Хю Уестън беше извикан в кабината на радистите за телефонен разговор. С влизането му, сержантът му посочи отворения телефон на масата.
— За теб, Хю.
— Кой ме търси?
— Не знам. Разбрах само, че е нещо важно. Чрез службата от Белия дом е.
Озадачен, Хю Уестън грабна слушалката и с огромно удивление и изненада чу гласа на дъщеря си.
— Вики, какво има?
В бързината да обясни, думите й се препъваха в устата на Виктория безразборно. Някъде след минута баща й я прекъсна.
— Вики, не бива да губя нито секунда. Ще предупредя президента. Ще извикам Ник да му разкажеш останалото. Казваш значи, че той горе-долу знае за какво става дума и можеш на късо да му разкажеш какво да предаде на президента Колуей? Добре, Вики. Не мърдай там. Ник сега ще дойде.
Хю Уестън остави слушалката до телефона и тупна по рамото сержанта. Сержантът смъкна едната слушалка от ухото си.
— Мак, гледай някой да не затвори телефона ми.
Уестън изтича навън между седалките. Забеляза младеж в син блейзер, явно стюард, и го повика.
— Слушайте, изтичайте до комарджийницата на журналистите, намерете Ник Ремзи и го пратете тук незабавно.
Стюардът се затича към задната част на самолета. В помещението имаше двадесетина репортери и писатели. Някои играеха, други четяха, а трети дремеха. След по-малко от половин минута задъханият Ремзи застана пред секретаря.
— Хю?
— Ник, моето момиче, на телефона от Ню Йорк…
— Вики?
— Едва не била убита от Армстед. Открила е неоспорими доказателства, че Армстед е изпратил откраднат МИГ-изтребител, пилотиран от терорист — от камикадзетата, да взриви всички ни — президента, всички. Армстед способен ли е на такова нещо?