Когато минаваше покрай собственото си бюро, Виктория чу, че телефонът звъни. Опита се да го отмине, но друг вдигна слушалката.
— За теб, Вики — извика й колегата репортер.
— Сега не — каза Виктория.
— Той казва, че това те интересува и ще искаш да го чуеш. Каза името си — Сай Розенблум.
Виктория се спря и обърна към Крауфорд.
— Секунда само. Сигурно е за Еър Форс Едно.
Изтича на телефона, заслуша се… Напрегнатите мускули на лицето й започнаха да се отпускат в облекчение.
Разцъфнала в широка усмивка, Виктория се обърна към Крауфорд.
— Еър Форс Едно се е отървал — каза тя. — Наши самолети-прихващачи свалили терориста на Армстед.
Кривите зъби на Крауфорд демонстрираха огромното му задоволство.
— О’кей. Значи за нас остава само да прибираме и опаковаме.
Продължиха устремния си ход. Виктория ги въведе в приемната стая на Естел Ривкин. Естел вдигна глава от пишещата машина, недоумяваща.
— Какво искате?
— Мистър Армстед тук ли е? — твърдо запита Виктория.
— Беше… Тук е, но може би е с мистър Дайъц. Ще му позвъня.
Крауфорд излезе напред.
— Не правете нищо и не мърдайте, лейди. Искаме да изненадаме вашия бос.
Той посочи с глава към вратата на Армстед. Виктория широко отвори вратата. С разтуптяно сърце пропусна покрай себе си нахълтващите в кабинета полицаи. Влезе и тя. Капитан Крауфорд тъкмо казваше „Тук няма никой“ — и вратата, която водеше към коридора пред кабинета на Дайъц, се отвори.
Едуард Армстед, обърнал глава назад към Дайъц и вдигнал в ръка високо някакви листа, гръмко се смееше и, тържествуващ, се появи в рамката на вратата. На Виктория се стори, че в дъното зад тях имаше още един човек, който не се виждаше добре — вероятно Пейгъноу. Армстед продължаваше да се смее и говори през рамо на Дайъц. — Голяма машинка, ей. Страшно нещо е това електрониката. Джеклин казва, че е чул въздушната експлозия като пред самия него. Успяхме и в най-голямата. Аз съм…
— Шефе, — дрезгаво извика Дайъц. — Виж отпред…
Крауфорд пристъпи към него.
— Едуард Армстед, вие сте арестуван за криминални заговори и опит за убийство.
Виктория се измъкна иззад полицаите и застана до Крауфорд. Армстед не беше я забелязал досега и очите му едва не изскочиха от орбитите си.
— Излязохме. И Ханна, и аз. Казахме им всичко. — Гласът и се давеше, но тя продължи. — Репортажът ви този път не успя. Експлозията, която сте чули, беше експлозията на вашия камикадзе, взривен от пресрещналите го наши самолети. Еър Форс Едно е здрав и невредим.
— Момчета, обявете правата му и го хващайте! — извика Крауфорд.
Армстед с див и изцъклен поглед изгледа всички в стаята и бавно заотстъпва към плъзгащите се врати на балкона.
— Не — изкрещя Армстед, отвори хлъзгащите се врати и се спусна към балкона.
Крауфорд измъкна служебния си пистолет, но Виктория сграбчи китката на ръката му.
— Не… не го убивайте. Жена му, тя… Той няма къде да избяга. Той е болен, луд.
Детективът се загледа в Армстед.
— Вижте го, съвсем е превъртял.
Армстед се заизкачва по циментовия парапет и тесните перила.
— Не мога да го оставя — изръмжа Крауфорд и тръгна към балкона.
Виктория изтича след него и викна на Армстед.
— Оставете ги да ви помогнат. Те искат да ви помогнат!
Олюлявайки се на парапета, Армстед сви в юмрук дясната си ръка и я вдигна към Виктория.
— Ти… ти, кучко… от тебе репортер няма да стане никога… Как можа да провалиш репортажа на века! А вие всички! Оставете ме, не ме пипайте… Искам да се видя със стария! Имам нужда от него!
С тези думи той отскочи от парапета и изчезна.
Виктория изкрещя, но късно. Изтича на балкона. Крауфорд беше вече там, надвесен над парапета се взираше долу на улицата — шест етажа под тях. Усети Виктория до себе си и рязко я дръпна и обърна назад.
— Много е високо, по-добре да не гледате какво е станало.
— Мъртъв ли е?
— И още как!
Тръгнаха отново към кабинета. Зад отворената врата, през която беше влязъл Армстед, прозвуча изстрел. Полицаите се спуснаха по посока на звука. Крауфорд и Виктория ги последваха. Полицаите вече бяха нахълтали в съседния кабинет. Един от тях изскочи навън.
— Човека там вътре… Самоубийство, застрелял се в главата.
Изнесоха тялото на Дайъц. Крауфорд вече си тръгваше. Виктория настигна детектива на път за залата.
— Тим — каза Виктория, за падането на мистър Армстед…
— Какво?
— Нещастен случай, нали?