Крауфорд зачуден се загледа в нея! Най-после повдигна рамене.
— Може и така… Както вие кажете. Репортажът е ваш сега.
Той бавно закрачи нататък.
След сензацията, врявата, въпросите и лъжите, към които Виктория се принуди да прибегне, най-после я оставиха на мира, за да напише репортажа си.
Не почна обаче веднага. Оставаше още едно нещо да направи. Взе телефона и набра апартамента на Сид Лукас в Париж.
Обади се самият Лукас. Виктория започна направо по въпроса за Карлос, но Лукас я спря.
— Вики, трябва да ти кажа, че Едуард Армстед не вярва, че ти си видяла Карлос и съвсем ясно ми даде да разбера, че не иска аз да се занимавам със случая.
Мина й мисълта да каже истината на Лукас. Да му каже, че нямаше вече Едуард Армстед, но реши другояче. Истината щеше да го отклони от това, което тя щеше да иска. Лукас и без това съвсем скоро щеше да научи какво се беше случило с Армстед. А сега главното беше Карлос.
— Сид — отговори тя. — Армстед не иска да се занимаваш със случая, защото Карлос е в плен на собствената терористична банда на Армстед.
— Какво? Ти какви ги говориш?
— Чу добре. Не ме карай да обяснявам. Не губи нито минутка. Ще узнаеш всичко утре сутринта. Сега просто ми повярвай. Едуард Армстед е превърнал тероризма в огромен бизнес. Погрижи се френската полиция да проследи бандата на Армстед и Карлос. Кажи им незабавно да отидат на улица Якоб №3. Останалото ще ти обясня утре, обещавам ти. Но моля те, Сид, направи нещо колкото се може по-бързо.
— Вики, ами ако тревогата се окаже фалшива! Това може да ме злепостави пред Армстед.
— Ще ти дадат медал за това, Сид, гарантирам ти го. Заеми се веднага, още тази минута. Не се бави. Моля те.
— Добре, Вики. Улица Якоб №3.
— Е, най-после!
Окачи слушалката и притегли стола към бюрото си. А сега — репортажът.
Утре той щеше да бъде уводната на първа страница. Освен ако от Еър Форс Едно, които са били непосредствено до събитието, не излязат със свое съобщение. Пръстите на Виктория заиграха по клавишите на словопроцесора. Започна усилено да работи.
Изминаха няколко часа. Новинарската зала оредя и затихна. Беше късно след обед, когато Виктория привърши репортажа. Тя пуншира на принтера до словопроцесора и последният скициран вариант беше отпечатан. Виктория го откъсна от процесора, облегна се назад в креслото си и още един последен път го прочете.
Репортаж за случайното и злополучно падане и смъртта на Всемогъщия — на върха на изключителната му кариера. Неговият живот, неговите постижения и завоевания. Неговият изключителен нюх за новини. Неговите незабравими и заветни сензационни репортажи.
Всичко това. Нищо друго. Ханна беше помолила за милост и снизхождение.
Виктория нави репортажа си…
Наследството на Ханна. Капнала, Виктория успя да се изправи на краката си. С тежки като олово крака тя се приближи до остъкления кабинет на Оли Мак Алистър, който надвесен над бюрото си преглеждаше пробното копие за първото издание.
Той вдигна поглед към нея.
— Готово ли е?
— Готово — каза Виктория и метна листата на бюрото му. — Дълъг ден беше. Лека нощ.
Тръгна бавно през новинарската зала. Излезе от последната ниша и чу тракането на телетипните машини. Спря се, влезе в помещението. Закриволичи към машината, която виа Лондон, бълваше последните новини от Европа. Загледа се известно време в автоматичните клавиши, които чукаха по хартиената лента. Лентата бавно се развиваше от ролката и като водопадче се стелеше по пода. Тя хвана края на напечатания хартиен поток и затърси заглавие от Париж. Намери го. Второто от горе на долу.
ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН… ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ… СНОЩИ ФРЕНСКАТА ПОЛИЦИЯ ЩУРМУВА НА ЛЕВИЯ БРЯГ УКРИТИЕ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ТЕРОРИСТ КАРЛОС, КОЙТО УСПЯЛ ДА ИЗБЯГА МИНУТИ ПРЕДИ ПОЛИЦИЯТА ДА НАХЪЛТА В АПАРТАМЕНТА МУ. УКРИВАЛ СЕ БИЛ ТАМ ЗАЕДНО С ДРУГА ГРУПА ТЕРОРИСТИ, ПРЕДВОЖДАНА ОТ НЯКОЙ СИ КУПЪР. ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТАЗИ ГРУПА ЗАЕДНО С КАРЛОС УСПЕЛИ ДА ИЗБЯГАТ — ЕДИН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ, КОЙТО ИЗОСТАНАЛ, ЗА ДА ПРИКРИЕ СЛЕДИТЕ БИЛ И СМЪРТНО РАНЕН, СЕ ПРЕДСТАВИЛ КАТО ПИТЪР КУИКС ОТ ЛИЙДС, АНГЛИЯ. ТОЙ ИЗПОВЯДАЛ ПРЕДИ ДА УМРЕ, ЧЕ ГРУПАТА НА КУПЪР Е БИЛА ОТГОВОРНА ЗА МНОГО ОТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ НАПАДЕНИЯ НАПОСЛЕДЪК. ПОЛИЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА РАЗСЛЕДВАНЕТО… ХХХ… СЛЕДВА.
Виктория пусна лентата на пода. Значи някой все пак беше предупредил Купър малко преди идването на полицията и беше дал възможност на Купър и хората му да освободят Карлос и избягат.
Някой беше стигнал до тях първи.
Този някой, разбира се, е бил Гус Пейгъноу. Тя беше сигурна, че отначало го видя с Армстед и Дайъц, но после той изчезна. Беше избягал. Беше сигурна, че никога няма вече да го види. Той не беше Всемогъщия. Той беше Оцелелия.