Чу името си. Беше Оли Мак Алистър с репортажа й в ръка. Тя отиде при него.
Мак Алистър я погледна недоумяващ.
— Вики, тук се казва, че е било случайност — злополука. Вярно ли е?
Тя го погледна в очите.
— Оли, аз бях там, аз казвам, че е вярно. Мисля, че новите собственици — Ханна Армстед и Роджър… ще бъдат на същото мнение.
— Ами тогава… вярно е значи — каза Мак Алистър.
Виктория понечи да си тръгне, но ръката на отговорния редактор я спря.
— А, и още нещо.
Виктория се спря.
Мак Алистър отново забарабани с пръсти по листовете.
— Подзаглавието тук! Така ли да остане? Написано е — „от Марк Брадшоу“.
— Да, Оли — усмихна се тя. — Искам да остане така.
И излезе към асансьора.
Седмица и един ден по-късно.
Вечерта на неговото завръщане. Всеки миг щеше да бъде тук и Виктория беше започнала празнуването.
Беше стъкмила и преобразила старото апартаментче. Под нейния личен надзор работниците изнесоха дивана, на който намери смъртта си Ким Несбит и го замениха със съвсем нов. Беше се изкъпала, парфюмирала и облекла специално подготвената за тази вечер нощница от Париж. Изстудената бутилка шампанско стоеше отворена до нея и тя, облегната на възглавничката, пиеше с голямо удоволствие четвъртата си чаша и чакаше.
На вратата се позвъни. Виктория сложи чашата, скочи от леглото, изтича към вратата, откачи новопоставените заключалки и широко я разтвори. Беше уверена, че е той. Захилен до уши, Ник Ремзи влезе, остави куфара и пишещата машина, грабна я и я вдигна във въздуха.
Дълго се прегръщаха и целуваха.
— Ник, дойде си, дойде си!
— Хич не се съмнявай в това. А бе, ти с какво си се облякла, или по-точно съблякла?
— Махам я веднага! — весело отвърна тя.
— Чакай! Не бързай, — той свали сакото си. — Остави ли една чашка и за мен от това пенестото?
— А, да — каза тя.
Заприпка боса към масата и наля и другата чаша.
Той беше развързал връзката си и разкопчаваше ризата си.
— Вики, знаеш ли…
— Ще останеш при мен тази вечер — каза тя.
Той отново се захили.
— Мислех, че никога няма да чуя това от теб — отвърна той и смъкна ризата си.
— Къде е банята? А, видях я. Стой там. Идвам веднага.
Той изчезна в банята.
Виктория се хвърли на леглото. Излегна се по гръб и замаяно, и глупаво се втренчи и възхити от краката си. Никога досега не беше се чувствала толкова замаяна и отпусната.
Пресегна се и допи петата си чаша. Наля си шеста и тъй като почувства, че се унася, си наля седма. И дойде сънят.
Пет минути по-късно, Ник Ремзи излезе от банята съвсем гол.
— Вики?
Не последва отговор. Той заобиколи леглото й и я изгледа. Свита на едната страна под одеялото, тя лежеше със затворени очи и дишаше тежко през носа си. Беше дълбоко заспала. Да, беше или пияна, или упоена.
Усмихна се и я остави да си почива. Мина от другата страна на леглото и се намърда под одеялото до нея. Тя не се и помръдна. Продължавайки да се усмихва, той се излегна, затвори очи и скоро заспа.
Рано сутринта и двамата бяха будни и съвсем трезви. Бяха на върха на щастието си. Прегръщаха се и се радваха на такава любов, каквато не бяха имали досега в живота си.