Армстед прие откровенията й и й благодари с мимолетна усмивка.
— Да, Хю е в течение. Не беше ли Фройд, който казваше, че един син не може да стане мъж, докато баща му не умре?
— Струва ми се, чела съм го някъде.
— Как е баща ви сега? Допада ли му новата работа?
Тя сбърчи носле.
— Като че ли — не много. Той е непримирим журналист, консерватор по сърце. Конфронтацията във вашингтонската преса много не му се нрави. Той съчувства на кореспондентите в Белия дом винаги, когато бива принуден да им дава сдъвканите за деня глупотевини.
Армстед се разсмя.
— Горкият Хю. Но това го вълнува, нали?
— О, да. Доста.
— И вие искате да тръгнете по неговите следи?
— Хм, неговите крака са доста големи.
— Но вие сте уверена, че искате да бъдете вестникарка?
— Аз СЪМ вестникарка, мистър Армстед. Била съм такава непрекъснато, в продължение на три години. В характеристиката е написано.
— А, характеристиката, да. Да видим. — Той разгърна листа и внимателно го прочете. После го сгъна отново. — Внушително. Солидна трудова дейност. Вие изглежда имате склонност към криминалните репортажи. Понякога това е коварна и сурова област.
— Аз мога да бъда коварна и сурова журналистка. Аз съм упорита и, при нужда, допустимо нечестна и коварна.
И измамно невинна, реши за себе си Армстед и му стана приятно.
— Мой модел и пример в живота винаги е била Нели Блай — продължи Виктория.
— Дребната женица, която обиколи света за осемдесет дни през… Кога беше?
— През 1889. И направи това за седемдесет и два дни. Направи го за Пулицъровия Ню Йорк Уърлд. Тръгнала с един кораб на име Огуста Виктория — … хм, Виктория… винаги съм мислила, че това е добра поличба за мен.
— И е, наистина — каза Армстед с поредна усмивка. Той беше очарован от красотата и откровеността на тази жена. — От този момент вие сте на работа в Ню Йорк Рекърд.
— Не се шегувате, нали? — Виктория скочи и едва не го разцелува от радост. — Чудесно, мистър Армстед. Обещавам ви, че няма да съжалявате.
— Очаквам големи работи от вас. — Армстед се изправи на крака и тя бързо застана до него.
— Можем да си позволим още един криминален репортер — каза Армстед. — Особено пък жена. Тримата, които имаме, са мъже. Най-добрият от тях е Ник Ремзи.
— Чела съм негови работи. Изумително добър е.
— Когато не е пиян — уточни Армстед. — Едно малко съревнование помежду ви може да му подейства отрезвително.
Той я поведе през стаята.
— Ще започнете утре, точно в девет. Срещнете се с мисис Кроу, началничката на личния състав. Тя ще ви уведоми за заплатата ви, която, надявам се, ще ви задоволи. След това ще ви заведе при Оли Мак Алистър, който ще ви определи бюро. А сега направо ще ви заведа в съседната стая, за да ви запозная с Оли, помощника му и с още двама началници на отдели. Искам да ги запозная с първия човек, който наех като репортер в Рекърд. Така че сама виждате — интересът ми към вас не е малък. Утре обаче никакви задачи и назначения. Искам да прекарате деня с Ник Ремзи, Той ще ви покаже туй-онуй и ще ви ориентира.
На вратата на стаята за съвещания Армстед я спря:
— Много ми е любопитно — каза той — Нели Блай носила ли е пистолет?
Виктория се изненада от въпроса.
— Ами… Не знам.
— Като се има предвид работата, която е вършила, трябва да е носила. Запитайте Ник Ремзи, като се срещнете утре. Той не може да не знае. Самият той навярно носи пистолет. А и вие, ако бъдете криминален репортер, също ще трябва да носите.
На следващата сутрин ентусиазмът на Виктория Уестън бе временно поохладен от неизбежните формалности при всяко постъпване на работа. Срещата с мисис Кроу беше доста продължителна. Трябваше всичко да се уточни — от заплатата, до здравните и обществени осигуровки. Беше малко преди пладне, когато влезе в кабинета на Оли Мак Алистър — отговорният редактор. Той беше начумерен дългуч, около шейсетте. Когато се запозна с него предния ден, Виктория се понатъжи, защото помисли, че Оли не я хареса, но впоследствие, а сега окончателно, разбра, че киселият му вид бе негово постоянно изражение.
Мак Алистър съсредоточено разчиташе някакви ленти от телепринтера. Още с влизането й, той посочи с ръка към един стол.
След две минути привърши.
— Оправихте ли всичко, мис Уестън?
— Струва ми се, че да — каза тя. — Казаха ми, че ще се срещна с Ник Ремзи. Той щял да ми покаже туй-онуй и ще ме ориентира, ако това изобщо означава нещо.
— Да, означава. Това значи, че той ще ви покаже къде са тоалетните и защо не бива да си губите времето да работите във вестник. Но да го повикам.