— Струва ми се, че грешиш.
— Заради теб… дано, дано да греша. — Той даде знак на един преминаващ келнер и му показа празната си чаша.
— Още една на изпроводяк — провикна се той. Обърна се и срещна суровия и поглед.
— Ник — каза тя, — защо пиеш толкова много?
Разкривена усмивка заигра по лицето му.
— Не знам. Ти си репортер, ти ще кажеш.
На следващата сутрин Виктория Уестън отрано бе заела мястото си зад бюрото и продължаваше да мисли за Ник Ремзи, когато чу името си по високоговорителя. Викаше я отговорният редактор. Грабна бележника и химикалката и се отправи към кабинета на Оли Мак Алистър.
Без да отклони вниманието си от папката пред себе си, той покани Виктория да седне на един стол.
— Първата ви задача — каза той.
— Готова съм — показа му бележника и химикалката си, учудена каква би могла да бъде тази задача.
— След като Едуард Армстед пое вестника, имахме малко време да решим към какви криминални истории да ви насочим. Но за да не стоите без работа, тук имаме някои новини, по които трябва да се поработи. Особено една, с която искаме да се заемем още сега.
Виктория слушаше с внимание. Мак Алистър вдигна очи.
— Да сте чували за Сем Ингър?
— Та кой не е чувал за него? Дето уби онези дечица.
— Той ще умре на електрическия стол в затвора Грийн Хевън след два дни. Тъй като отзвукът на неговото престъпление сред обществеността (едно от най-ужасните престъпления, за които съм слушал) е изключително голям, ние смятаме, че интересът към това как Ингър ще прекара последния си ден е много голям. Особено сега, след като у нас се възстанови смъртното наказание. Той ще бъде един от първите осъдени, чиято съдба вече е предрешена от този нов закон. На нас ни е нужен един колоритен репортаж — седи си човек в килията на Дет Роу с ясното съзнание, че скоро ще изчезне от лицето на земята! Как прекарва последните си мигове? Какво прави през малкото останало му време? За какво мисли? Разбирате ли в какво се състои работата?
— Разбирам.
— Дали близката смърт всява страх у такива скотове като Ингър, на нас не ни е известно. Това искаме да узнаем. За нещастие, всички ние от вестника не бяхме допуснати до интервю. С Ингър не можем пряко да се свържем, но, както се оказа, можем да стигнем до него посредством друг човек.
— Не ми е много ясно — смело призна Виктория.
— Ще ви се изясни, ей сега — каза Мак Алистър. — Тук в Рекърд имаме консултанти и съветници във всички области. Имаме хора от общината, от прокуратурата, от конгреса. — Той млъкна, за да заостри вниманието на Виктория, — имаме хора дори от престъпния свят.
Виктория не се изненада. Забеляза обаче, че Мак Алистър цели ефект и каза:
— Така ли? Не е ли много опасно за тях да следят другарите си?
— Да, опасно е, макар че те рядко информират за важни неща. Те са хора, на които винаги им трябват пари. На нас, разбира се, винаги пускат по нещо дребно, за което са сигурни, че няма да им донесе неприятности. Та един от нашите най-продуктивни и ценни съветници от престъпния свят е мъж на име Гус Пейгъноу. Името говори ли ви нещо?
— Мисля, че не.
— Може би защото историята с Гус Пейгъноу е местна, а вие по това време сте била в Чикаго. Преди три години Пейгъноу беше престъпник номер едно, не убиец — крадец. Една вечер касиерът на един хотел в парка на Пето Авеню бил пресрещнат и ограбен.
Виктория неспокойно се размърда.
— Точно когато крадецът се опитал да избяга, пристигнала полицейска кола и двама от най-добрите полицаи в града изскочили от нея. Крадецът открил стрелба, убил и двамата и избягал. Знаете как реагира полицията при убийство на неин служител. Пускат широка мрежа агенти. Задържали много подозрителни, между които и Гус Пейгъноу. Почти веднага трима свидетели го посочили като убиец на полицаите. Той отрекъл, жалвал се, че е невинен. В крайна сметка всеки закоравял престъпник прави така. И Пейгъноу беше съден, признат за виновен и получи смъртно наказание. Тикнаха го в затвора Грийн Хевън Корекшънъл Факулти. Оттам той продължил да настоява и доказва своята невинност. Въпреки че бил необразован, той обичал да чете и започнал да се рови и изучава законите. Започнал след това да трупа апелативни молби и да пише писма до всички нюйоркски вестници. Тук в Рекърд се трогнахме от неговите писма и решихме нашите юристи да се заемат с един негов апел. Като резултат нещата се проточиха и екзекуцията беше отлагана няколко пъти. Най-после Пейгъноу загуби, и датата на екзекуцията беше окончателно определена. Той се готвел вече за срещата си със Св. Петър, когато задържали още един човек за убийство в Атланта. Той се признал за виновен и в убийствата, в които Пейгъноу бил обвинен. Истинският убиец много приличал на Пейгъноу и грешката на свидетелите била установена. И така, Пейгъноу беше освободен от затвора и отново стана свободен човек.