— И сега работи за вас?
— Да. То стана съвсем просто. Известно време след излизането си от затвора, той дойде при нас, вероятно да ни благодари за помощта, която му оказахме при обжалването. В действителност обаче му трябваха пари. Готов беше да се върне към престъпните среди, към дребните престъпления, но кражбите ставаха все по-редки и по-трудни, и той реши да постъпи при нас като информатор. Бяхме доста предпазливи и подозрителни към желанието му. Едва ли можеше да се разчита на него. Дайъц обаче го считаше за много опитен в уличния живот и ни нареди да му дадем възможност. И го взехме — пробно. Повечето от доносите му бяха незначителни, без особена стойност, но скоро телефонните му обаждания ни насочиха към доста значителни историйки. И го оставихме за постоянно.
— Той какво общо има със Сем Ингър? — запита Виктория.
— Пейгъноу се е познавал с Ингър още преди и двамата да попаднат в Грийн Хевън. Не знам колко е важно това! По-важното е, че Ингър сега е в килията на Дет Роу, в която е бил Гус Пейгъноу, преди да го оправдаят и освободят.
Мак Алистър изчака реакцията на Виктория, което стана почти веднага.
— Значи, след като не можем да стигнем до Ингър и да видим как се чувства той преди екзекуцията, можем да разберем това от Пейгъноу, който е изживял същото?
— Точно така. Вземете материалите от Пейгъноу и пишете за Ингър.
— Кога мога да се срещна с Гус Пейгъноу?
— Всеки момент. Той е на път за тук. Вече знае какво искаме от него. Можете да разговаряте в съвещателната зала. Ето ви папката с документи по престъплението на Ингър. Запознайте се с тях. Щом привършите с Пейгъноу, сядайте и пишете репортажа. Не повече от 800 думи. Трябва да ми го предадете днес следобед.
Той посочи към страничната врата.
— Късмет и успех, младо момиче.
Гус Пейгъноу се оказа строен и елегантен, все още млад човек, може би около 35. Изглеждаше като слязъл от гангстерските филми на Едуард Г. Робинсън. Беше 5 фута и 11 инча висок, в плътно прилепнал раиран шевиотен костюм и обувки от кожа. Имаше закръглена глава с къдрава черна коса, разположени наблизо очи, дълъг, орлов нос, месести устни и сипаничави страни. Той наистина владееше маниера на улицата. Разбираше и от книги и беше доста приказлив.
Като видя Виктория, той свали филцовата си шапка с извита периферия, внимателно я сложи на кръглата маса за съвещания и леко се поклони на дамата.
— Аз съм Гус Пейгъноу — каза той. — Вие сте първата хубавица, която виждам в този вестник.
— Благодаря, мистър Пейгъноу. — Виктория се разположи на един дървен стол.
Въпреки че столовете около масата бяха осем, Пейгъноу седна на този до Виктория.
— Значи вие ще пишете за Сем Ингър? — попита той. — И за това как човек се готви да умре?
— Как се чувства в очакване на електрическия стол и какво представлява една килия в Дет Роу.
— Не можете да стигнете до Ингър и искате аз да ви кажа какво е там?
— Точно така.
— Казали са ви, че аз бях в Дет Роу почти до самото включване на електрическия стол? Знаете за това, нали? — Мистър Мак Алистър ми разказа.
— Ингър е в килията, в която бях аз. О’кей. Но моите изживявания там бяха само мои, не бих могъл да ви кажа точно какво чувства Ингър. Моят случай бе особен. Аз бях там, за да опера пешкира и единственото, за което можех да мисля, беше, че трябваше да се опека на стола за нещо, което не бях извършил. Протестирах, роптаех с цялата си сила. Случаят с Ингър е съвсем друг. Той, в края на краищата, призна това, което е направил. Сигурно знаете какво е направил.
Виктория тупна по папката на масата:
— Прочетох това, което Рекърд е писал по процеса.
Пейгъноу поклати глава.
— Съвършена лудост, адски гадно. Той се среща с тази жена… как й беше името…
— Керълайн.
— Да, Керълайн, учителката. Ингър излиза с нея два пъти, но тя го намира за твърде особен и странен и започва да го отбягва. Не отговаря на обажданията му и не приема посещенията му. Той я вижда една вечер да се среща с друг и пощурява от гняв. На следващия ден отива в училището й, влиза в класната стая, където тя има урок по английски с шест малцинствени малчугана… Шест малки дечица, осем-девет годишни, едно момче и пет момичета… застрелва Керълайн на място, после се обръща към децата и убива и шестте.