— Не знам — заключи Мак Алистър. — В основата си материалът е слаб. Липсва му човешката информация.
— Това е всичко, което получих от Пейгъноу — каза Виктория, отбранявайки се. — Информацията му беше съвсем недостатъчна. Той почти не е познавал Сем Ингър. Килията им пък… Пребиваването в нея за двамата е било съвсем различно. Пейгъноу умее, опитен е, но той просто нямаше какво повече да ми каже. Най-любопитната му и ценна информация беше нещо, от което не можем да се възползваме.
— Не можем? Защо не?
— Пейгъноу каза, че то не бива да се публикува — каза ми го с условие да бъде „Оф дъ Рекърд“2. Накара ме да обещая, че няма да пиша за него.
— Обещахте да не пишете за какво? — запита кротко Мак Алистър.
— За тайния тунел, който е прокопан под строго охраняваната килия на Ингър — под двора и под бетонната стена на затвора.
— Тунел ли казахте? Тунел, през който може да се излезе от Дет Роу?
— Да, тунел. По думите на Гус Пейгъноу е истина. Един от първите обитатели на Дет Роу след построяването на Грийн Хевън открил един запушен и покрит отдушник, предназначен за тази килия. Било доста широчко и човекът се смъкнал в шахтата на отдушника. Оттам по една тръба се озовал в някакво изоставено полусутеренче. Той изчислил, че от тази стаичка можело да се прокопае тунел, който да излезе вън от затвора, но много бавно — години наред. С някои захвърлени там инструменти той започнал тунела. Всичката пръст трупал в тази съвсем изоставена стаичка. Едва започнал да копае и бил екзекутиран, но успял да предаде тайната на следващия в килията. И така, всеки обитател на килията продължил да копае с надеждата, че ще успее да се възползва от тунела. Гус, след като бил хвърлен в тази килия, веднага научил за тунела. Оставало още малко за довършване. С бавенията и отлаганията по неговия процес Пейгъноу успял да довърши тунела. Той се готвил да се възползва от него, ако не получи помилване. Но го получил и тунелът му станал излишен. Когато разбрал, че Сем Ингър ще го замести в килията, той твърдо решил да не му казва за тунела, защото се отвратил от Ингър и бил убеден, че този човек не трябва да излиза от затвора.
Виктория пое въздух.
— Ингър има възможност да избяга, но не знае за нея. Каква сензация! Жалко, че не можем да се възползваме от нея.
Мак Алистър се втренчи в нея.
— Жалко и срамно — съгласи се той. — И вие обещахте на Пейгъноу, че няма да пишете за това.
— Да. Дадох тържествено обещание, заклех му се.
Алистър въздъхна тежко.
— Да, ясно. — Стана и вдигна в ръка репортажа на Виктория. — Искам да покажа това на Хари Дайъц, нашия помощник-главен редактор — каза той. — Ще гледам някак си да го оползотворим. Благодаря ви все пак за старанието в този първи опит. Утре ще ви предложим още нещо.
След излизането на Виктория, Мак Алистър натисна бутона на своя телефон и зачака ответния глас на Хари Дайъц.
— Хари, мога ли да намина при теб за малко?
— Не може ли да почакаш, много съм зает — отвърна Дайъц. — Спешно ли е?
— Спешно е.
— Добре. Ела.
При влизането в кабинета Мак Алистър видя Дайъц грижливо да реши охранената си коса пред огледалото. След като постигна желания си вид, Дайъц пъхна гребена в джоба си и се върна към бюрото.
— Какво има, Оли?
Отговорният редактор му подаде репортажа на Виктория.
— От Виктория Уестън е. Първата й работа при нас. Взе материала от Гус Пейгъноу. Ще ми се и ти да го прегледаш.
Дайъц покани с жест Мак Алистър да седне. Той самият удобно се настани в тапицирания с кожа въртящ се стол и запрелиства репортажа. След като го прегледа набързо, върна листовете на Мак Алистър с явно неодобрение.
— Лайнарска работа — каза Дайъц. — Тя може да пише, но Пейгъноу нищо не й е дал. Предполагам, че не си дошъл да ме занимаваш с тези глупотевини, нали?
— Не, не съм — каза Мак Алистър спокойно. — Дойдох да ти кажа нещо, което тя не е написала в репортажа си.
Дайъц мигновено заостри вниманието си.
— Продължавай!
— Пейгъноу й казал, че той е бил един от многото, прокопали тунел за бягство под килията на Сем Ингър в Дет Роу. Ингър не знае за този тунел. Пейгъноу й разказал за него Оф дъ Рекърд, разбира се.
Дайъц присви малките си очички.
— Разказвай, Оли, разказвай.
Важно и монотонно Мак Алистър разказа подробностите по тайнствения тунел в затвора в Грийн Хевън. Привърши и повдигна рамене.
— Реших, че ти непременно трябва да узнаеш за това — каза той нехайно.
Дайъц се отлепи от облегалката.
— Всичко ли ми разказа?
— Всичко, което чух.
— Много интересно — каза Дайъц и благодарствена усмивка разтегли стиснатите му устни. — Много добре направи, че дойде с това нещо направо при мен.