— Стори ми се, че това би било от значение за мистър Армстед.
— Да, сигурен съм, че това ще го заинтересува. Надявам се, че той ще оцени… твоята проницателност и лоялност.
— Знам, че нищо не може да се направи с това — каза Мак Алистър. — Но бях убеден, че трябва да бъдете информирани и за най-дребната пикантност.
Дайъц му хвърли бегъл поглед.
— Не ще и съмнение, че ти, както и всички от редакцията, подозираш, че с новото ръководство на Рекърд ще се наложи преоценка на служителите. Неизбежно ще има някои промени. Мистър Армстед възнамерява да прочисти къщата, да измете некадърните и некомпетентните, които баща му покровителстваше. Като се стигне до твоето име, ще гледам да не забравя тази ти постъпка. Това може да е само една дреболийка, както ти каза, но фактът, че веднага ни уведомяваш, говори за известна будност и привързаност — нещо, което ние много ценим. Освен това то явно показва, че ти си на наша страна. Продължавай да държиш очите и ушите си широко отворени. Аз, разбира се, ще се постарая да информирам за това мистър Армстед.
— Благодаря ти, Хари.
Седнал зад масивното дъбово бюро, Едуард Армстед зяпаше югославските примитивисти, наредени по стените на кабинета му и слушаше Хари Дайъц.
След десетминутната тирада, Дайъц явно нямаше какво повече да добави.
— Това е, шефе — каза той.
Армстед продължи да зяпа картините си, обмисляйки това, което беше чул. На лицето му заигра усмивка.
— Прекрасно — каза той.
— Не бива да забравяме, че Пейгъноу е казал това при изричното условие да не се публикува.
Усмивката на лицето на Армстед секна и той изпитателно се загледа в своя заместник, за да разбере дали говори сериозно или не.
— Пейгъноу е казал да не се публикува? Шегуваш се, нали? Кой е този Пейгъноу? Фуклив мошеник, когото отървахме от въжето. Майната му на Пейгъноу. Точно това, което е Оф дъ Рекърд — точно това ние ще публикуваме отсега нататък.
— Значи ще публикувате тази история? — угоднически подхвърли Дайъц.
— Не само ще я публикувам — каза Армстед, — но ще направя нещо много повече. — Той предвкуси удоволствие. — Неизползван и неизвестен таен тунел, който може да изведе Сем Ингър на свобода. Ами ако Сем Ингър узнае за това утре? — Армстед се разпали. — Да не губим време, Хари… Виж, намери името на адвоката на Ингър. Обади му се и му кажи, че искам да се срещна с него на чашка в Перигорд Парк в седем часа тази вечер. Ако нещо се позапъне, му кажи, че става дума за нещо много важно.
Адвокатът на Ингър — Джордж Тетум, вече чакаше в Перигорд Парк, когато Едуард Армстед пристигна. Седеше сам в едно сепаре вляво от входа на празното заведение. Беше бледен мъж на средна възраст с доста силни очила и старомоден кафяв костюм. Вероятно не беше се радвал на особено внимание и клиентела до случая Ингър — реши Армстед. Той навярно никога не беше влизал в такъв луксозен ресторант.
Джордж Тетум пестеливо отпиваше от чашката пред себе си, когато Армстед се приближи към него.
Армстед протегна ръка и се представи. Поръча през рамо двойно уиски със сода и се намести от другата страна на масата срещу юриста.
Тетум изглежда съжали, че е избързал с питието си.
— Вече започнах — каза той. — Много ми се събра днес.
— Ама, разбира се, — отвърна Армстед, разкъсвайки една пура. Стори му се, че Тетум беше и развълнуван, и любопитен.
— Знаете ли защо поисках тази среща? — запита Армстед.
— Знам само това, че тя касае моя клиент мистър Ингър… и че е много важна.
— Прав сте и по двата пункта — съгласи се Армстед и пое питието си от келнера. Отпи малко и бавно преглътна, преценявайки тактиката си към юриста. Остави чашата, запали пурата си и изпусна кълбо дим.
— Ще ви кажа защо поисках да ви видя — каза Армстед. — Предполагам знаете, че аз съм собственик в момента на Ню Йорк Рекърд.
— Да, разбира се.
— Какво ще кажете, ако пожелая един от нашите репортери да проведе специално интервю с вашия клиент преди екзекуцията.
Разочарованието при Тетум последва почти мигновено.
— Бих казал, че това е невъзможно.
— Абсолютно невъзможно?
Тетум повдигна очилата на носа си.
— Мистър Армстед, повярвайте ми, това би било невъзможно.
Очаквал такъв отговор, Армстед запази спокойствие. Дръпна няколко пъти от пурата си, докато отново я разпали.
— Добре, да поставим въпроса иначе. Вие бихте ли искали вашият клиент да бъде свободен.
— Свободен? — Тетум бе направо шашнат. — Той не може да бъде освободен. Осъден е на смърт. Ще бъде на стола вдругиден. Днес целия ден какво ли не правих да убедя губернатора да отмени присъдата на мистър Ингър от смърт на доживотна. Нищо не излезе. Присъдата му е окончателна.