— От единадесет месеца.
Стана случайно. Беше рожденият й ден. Баща му бе намислил да я заведе на театър и след това — на вечеря, но в последния момент се бе наложило да отлети за Лос Анджелис. За да не остави Ким сама тази вечер, Джей бе телефонирал на сина си и го бе помолил да придружи дамата. Армстед с нежелание се бе съгласил.
В присъствието на Ким онази вечер Едуард се бе почувствал като плахо, неуверено момченце. След театъра, докато вечеряха в Ла Каравел, той почти през цялото време мълчеше. Не можеше да свали очи от нея, въпреки че се мъчеше да не я гледа. Сега той ясно си спомни обзелото го тогава смесено чувство на неудобство и на силно влечение към тази жена. Спомни си също колко много завист и омраза бе почувствал към баща си. Не можеше да проумее какво намира тази красива млада жена в стареца. Не бе възможно тя да го е обичала. Езра Джей беше три пъти по-стар от нея и не беше особено привлекателен, но пък имаше сила, власт и богатство.
Армстед отиде до един диван и седна, без да откъсва поглед от нея. Ким стоеше изправена до подвижното барче. Пеньоарът й бе тънък и прозрачен, и под него ясно се виждаха очертанията на голите й бедра. Беше сама вкъщи и вероятно отдолу бе съвсем гола. Армстед продължи все така настойчиво да я наблюдава. Имаше много похот в тази жена, с нейната свободно падаща златиста коса, която закриваше част от челото й, с начина, по който помръдваше полуразголеното си рамо и с очертанията на едрите си бедра. Сегашното му вълнение потвърждаваше чувствата, които изпита към нея още при първата им среща. Ким беше съхранила красотата си. Нямаше и помен от повяхване. Напротив, бе станала по-зряла, по-привлекателна, по-сексапилна. Имаше стройно и гъвкаво тяло, едри гърди и бедра и дълги, стройни крака. Баща му беше щастливо копеле. Беше.
Едуард се опита да налучка възрастта на тази жена. Знаеше за нея, че е пяла и танцувала в някакъв посредствен мюзикъл в Бродуей — от тези, дето не издържат дори и седмица. Баща му й хвърлил око и след края на представлението я потърсил в гримьорната. Започнали да се виждат по-често. Езра я настанил в един малък, луксозен апартамент близо до Карнеги Хол. Това станало преди осемнадесет години. Ким била на 21, баща му на 63, а той самият — на 38. Сега тя беше на 39, той на 56, а баща му вече го нямаше. Тя бе млада, много по-млада от него, но той пък бе много по-млад от баща си.
Мис Несбит се надвеси над него, за да му подаде чашата с уиски.
— Заповядай, Едуард.
Армстед взе чашата и някак разсеяно отпи от нея. Не сваляше очи от жената.
— Беше ли на погребението? — запита я той. — Не те видях.
— Не мисля, че баща ти би пожелал да отида. — Тя пое една доста голяма глътка. — Как мина то, Едуард?
— Как да ти кажа…
Спомни си за историята с погребението на Хари Кохън, която д-р Шарф му бе разказал, и на свой ред я преразказа на Ким, завършвайки с думите на онзи поклонник. „Дайте на хората това, което искат, и те веднага ще дойдат“. Не се засмяха нито той, нито тя.
— Моят баща беше голям мръсник — каза Армстед, отпивайки от чашата си — Предполагам, че това не те обижда.
— Съвсем не. — Тя повдигна разголеното си рамо. — Той никога не се е държал добре с теб, Едуард.
Седна на дивана, на известно разстояние от Армстед. Изтегли се назад към възглавничките в ъгъла и вдигна крака от пода. Повдигна коленете си и бързо придърпа пеньоара си върху тях. Армстед продължаваше да я гледа.
— А към теб държеше ли се добре? — запита той.
Вместо да отговори, мис Несбит вдигна чашата си и бавно отпи от нея, след което започна да я превърта и разглежда в ръката си.
— Дали се е държал добре с мен? Не знам. Предполагам, че да, в началото. Бях неопитно момиченце и той беше мил с мене. След това в продължение на няколко години беше… внимателен… грижлив…
Армстед се помъчи да си спомни тези ранни години. Майка му Седи вече бе получила първия си удар и беше частично парализирана. Баща му прекарваше все повече време на работа, или по-точно — при Ким. Беше решил да я прави звезда. Финансира пет музикални комедии, в които тя участваше. Четири от тях не издържаха дори и седмица. Само една едва издържа вариететния сезон.
И така, Ким не стана звезда. Но обект на любопитство и клюки стана.
Беше след втория удар на майка му, спомни си Армстед — удар много по-силен и съкрушителен, когато баща му купи на Ким този нов кондоминиум1 — тук на Сатън Плейс. Беше й купил целия етаж и превърна двата големи апартамента в един огромен. Накупил й беше също извънредно много дрехи, кожени палта, диаманти, коли. Баща му винаги се бе отнасял собственически към нея. Боязлив към своята възраст и нейната младост, той рядко допускаше появата й в обществото. Явно това е било в реда на нещата, докато редовно я е посещавал. Едва след смъртта на жена си Езра Джей позволи на Ким да излиза с него пред хората.