— Познаваш ли лорд Снетишъм?
— Виждали сме се по конни надбягвания.
— И той е тук с жена си.
— И Бонзо, разбира се?
— Да. И Томас.
— Чичо Томас?
— Не, чичо ти е в Шотландия. Братовчед ти Томас.
— Да нямаш предвид гнусното синче на леля Агата?
— Разбира се, кой друг? Колко братовчеди имаш на име Томас, тиквенико? Агата замина за Хамбург и ме насади да й гледам потомството.
Аз видимо се разстроих.
— Ама, лельо! Даваш ли си сметка с какво си се нагърбила! Имаш ли представа каква зараза си внесла в дома си? И най-силните мъже се скапват в компанията на младия Томас! Англия не познава по-голям изверг в човешки облик. Няма дивотия, която да не е по силите му!
— Всичко това ми е добре известно — съгласи се моята сродница. — Но точно сега, да го вземат мътните, той се държи като илюстрация към наръчник по етикеция. Работата е там, че горкият стар господин Анстрътър напоследък е с много крехко здраве и щом узна, че се е озовал в къща, съдържаща цели две невръстни хлапета, той реагира светкавично. Учреди награда от пет лири за онзи от тях, който се държи най-добре по време на престоя му тук. В резултат на това, на Томас му поникнаха от лопатките големи бели крила. — Сянка премина през лицето й. Явно беше силно огорчена. — Продажно диване! — възнегодува тя. — Не съм виждала друго дете да се държи толкова примерно — направо да ти се доповръща! Можеш да се отчаеш от човешкия род!
Нещо не бях в състояние да следя полета на мисловния й процес.
— Ама ти не си ли доволна?
— Не съм!
— Не виждам защо. Нима един примерен, лъскав Томас не е за предпочитане в къщата пред един развилнял се Томас, представляващ истинска заплаха за обществото?
— Нищо подобно! Разбираш ли, Бърти, тази награда за най-добро поведение ужасно усложни нещата. Едното доведе другото. Спортната кръв на Джейн Снетишъм кипна до такава степен, че тя настоя да се хванем на бас кой от двамата ще спечели.
Ослепителен лъч светлина освети съзнанието ми. Взех да проумявам.
— Аха! Сега вече разбирам! Всичко ми стана ясно! Значи, тя заложи на Томас?
— Да. И аз, разбира се, понеже толкова добре го познавам, реших, че печалбата ми е в кърпа вързана.
— Естествено.
— Просто не виждах начин да загубя. Господ ми е свидетел, че не храня никакви илюзии за милия ми Бонзо и едва ли някой знае по-добре от мен, родната му майка, че той си е жива напаст още от пелени. Но да заложа на него в едно състезание за добро поведение, когато на противниковата страна се съревновава не друг, а самият Томас, беше въпрос на секунда.
— Естествено!
— Като пакостник Бонзо е една редовна, бих казала стандартна напаст. Докато Томас е класическо изчадие адово.
— Точно така. Не виждам какво си седнала да се тревожиш, лельо Далия. Томас няма да издържи дълго. Всеки миг ще се пропука по шевовете.
— Да. Но е твърде възможно дотогава злото да е сторено.
— Какво зло?
— Такова. Тук се играят мръсни номера, Бърти — мрачно поясни леля. — Когато приех залога, аз не взех предвид подлата Снетишъмска природа. Едва вчера научих, че Джак Снетишъм насърчавал Бонзо да се покатери на покрива и да изкрещи в комина на стаята на господин Анстрътър.
— Не може да бъде!
— Може. А господин Анстрътър е твърде крехък, горкичкият, и подобна постъпка ще му изкара акъла. А като се съвземе, първата му работа ще бъде да дисквалифицира Бонзо и да обяви Томас за победител поради липса на конкуренция.
— Но нали Бонзо не е изкрещял в комина?
— Не — звънна майчина гордост в гласа на леля ми. — Той категорично отказал да крещи. За щастие е влюбен и това коренно го промени. Той презрително отхвърлил предложението на изкусителя.
— Влюбен ли е? В кого?
— В Лилиан Гиш. Преди една седмица в „Бижу Мечта“ прожектираха един неин стар филм и Бонзо я зърна за пръв път. Излезе от киносалона блед, с плътно стиснати устни и оттогава се старае да води праведен живот. Така че опасността е избягната.
— Виж, това е добре.
— Да, но сега е мой ред. Нали не си помислил, че ще приема подобно долно деяние, без да предприема нищо от моя страна? Дръж се както трябва с мен и аз съм олицетворение на самата почтеност, но погаждаш ли ми гадни номера, аз също знам правилата на играта. Щом като това състезание за най-добро поведение ще се играе по грубия начин, познавам твърдата игра не по-зле от всеки друг. Прекалено много е заложено на изхода от съревнованието, за да ме възпират уроците, получени от майка ми през първите седем години на живота ми.