— Толкова ли много пари си заложила?
— Какви ти пари! Заложих Анатол срещу кухненската прислужница на Джейн Снетишъм.
— Божичко! Ако чичо Томас се върне и не завари Анатол, ще има какво да ти каже!
— И още как!
— Не си ли заложила твърде много срещу прекалено малко? В края на краищата за Анатол всеки знае, че няма равен на себе си.
— И кухненската прислужница на Джейн Снетишъм не е за пренебрегване. Научих, че била страхотна, а в днешно време добрата кухненска прислуга е по-рядка от оригиналите на Рембранд. Освен това Джейн много настоя на този залог. Но — да се върна на думата си — щом като опозицията е решила да ръси изкушения по пътя на Бонзо, значи, същото трябва да ръсим и по пътя на Томас, при това без да се стискаме. Така че звънни на Джийвс да дойде и да впрегне мозъка си.
— Но Джийвс не е с мен!
— Как така не е с теб?
— Ами така. Той винаги си взема отпуска по това време. Замина за Богнър да лови скариди.
Леля ми страшно се разстрои.
— Тогава веднага го повикай! За какво си ми без Джийвс, тиквеник такъв! Аз вирнах глава. Никой не уважава Джийвс повече от мен, но гордостта на Устърови бе уязвена.
— Джийвс не е единственият човек с мозък в главата — хладно забелязах аз. — Остави тази работа на мен, лельо Далия. Докато стане време за вечеря, ще ти представя един зрял план за действие. Ако не мога да се справя с един Томас, ще си изям шапката!
— И това ще е единственото, което ще ядеш, ако загубим Анатол — отбеляза леля ми с песимизъм, който никак не ми допадна.
Доста се позамислих, след като я оставих. Винаги съм подозирал, че — макар да е неизменно сърдечна с мен и определено да се радва на компанията ми — леля Далия има твърде ниско мнение за умствените ми дарби, а това никак не е по вкуса ми. Прекалено често ме е наричала „тиквеник“ и ако съм изказвал в нейно присъствие мисъл или съм правил предложение, те най-често са били посрещани с любвеобилен, но пробождащ себелюбието ми присмех. При тази наша среща тя определено ми даде да разбера, че ме смята за безполезен в момент на криза като сегашната, когато инициативността и изобретателността са от първостепенно значение. Затова намерението ми беше да й покажа колко несправедливо ме подценява.
За да разберете що за човек съм, нека ви кажа, че още не бях прекосил и половината коридор, когато умът ми вече бе измътил превъзходен план. Предъвках го от всички страни в продължение на цигара и половина и не открих никакъв недостатък — при условие, че представата на господин Анстрътър за неблагопристойно поведение съвпадаше с моята.
Най-важното в такива случаи — това и Джийвс ще ви го каже — е да налучкате психологията на индивида. Изучете природата му и за нула време ще хванете сома за мустака. А аз години наред бях изучавал Томас и познавах психологията му от ордьовъра до коняка. Той е от онези хлапета, които не дай Боже да ги настъпиш — с теб е свършено. Искам да кажа, че ако с нещо засегнеш или раздразниш младия главорез, той сто на сто ще се възползва от първия удобен случай да си отмъсти по най-низък начин. Миналото лято например, като разбра, че един министър го е напортил на майка му, че пушел, той подмами нещастника на едно самотно островче насред езерото в имението на леля Агата в Хъртфордшир и го заряза там насред дъжда, без жива душа да му прави компания, ако не се брои най-злобният лебед, който съм срещал в живота си. Такива ми ти работи!
Затова прецених, че няколко добре подбрани подигравки, насочени към по-чувствителните му струни, безпогрешно ще го принудят да развихри спрямо мен най-сензационното отмъщение, което човечеството може да си представи. А ако се питате как така бях готов да се жертвам до такава степен, за да помогна на леля Далия, ще ви отговоря простичко, че ние, Устърови, сме си такива.
Имаше обаче един въпрос, който трябваше незабавно да изясня, а именно дали старият Анстрътър ще сметне, че едно безобразие, извършено срещу личността на Бъртрам Устър, е достатъчно черно, за да го накара да дисквалифицира Томас. Или само ще се изкикоти сенилно и ще промърмори, че децата са си деца. Защото във втория случай не разчитайте на мен. Реших да поговоря със стария, за да се подсигуря.
— А, мистър Анстрътър! Как сте?
— Не ми харесва американският пазар — сподели той с мен.
— Така ли? Е, нищо. Исках да ви питам за тази награда за добро поведение.
— О, и вие ли чухте за нея?
— Не ми е много ясно как преценявате кой се е държал по-добре.
— Много просто. Имам си точкова система. Всяка сутрин отреждам на двамата младежи по двайсет точки, които им отнемам в по-големи или по-малки количества в зависимост от размера на нарушението. Един простичък пример: крещене пред спалнята ми в ранните часове на деня означава загуба на три точки, свирене — две. Наказанието за по-тежко провинение е съответно по-голямо. Преди да се оттегля за сън, нанасям точките за деня в едно тефтерче. Просто, но — според мен — твърде хитроумно. Нали, господин Устър?