— Видя ли, Джийвс! Аз излязох прав, а не ти! Кръвта си е кръв — родиш ли се Томас, ти цял живот си си Томас! Нима може леопардът да смени петната си или вълкът не помня вече какво? Каква беше онази сентенция за прогонената природа, дето ни учеха в училище?
— Можеш да прогониш природата с вила, но тя винаги се връща обратно. На латински гласи…
— Остави сега латинския! Важното е, дето ти казах, че Томас няма да може да устои на къдриците и ето, че излязох прав! А ти все твърдеше, че щял да устои!
— Не мисля, че суматохата бе причинена от къдриците, сър.
— Няма от какво друго…
— Според мен, сър, младият господин Себастиан се е изказал пренебрежително за външните данни на госпожица Гарбо.
— Че защо?
— Предложих му да стори това, сър, когато го срещнах неотдавна в коридора, на път за конюшнята. Той твърде охотно се съгласи на предложението ми, тъй като, както сподели с мен, според него госпожица Гарбо определено отстъпвала на госпожица Клара Боу, към която той отдавна изпитвал най-пламенни чувства и дълбоко преклонение. От това, на което току-що станахме свидетели, сър, може да се предположи, че младият господин Себастиан е засегнал въпросната тема още в началото на разговора.
Аз се отпуснах изнемощял на стола.
— Джийвс!
— Да, сър?
— Нима твърдиш, че Себастиан Мун — едно създание все още в такава крехка възраст, че може да се разхожда безнаказано с дълги къдрици, без да предизвика насилие от страна на тълпата, е влюбен в Клара Боу?
— И то от много време, както подразбрах, сър.
— Е, не, Джийвс, туй младото поколение е направо опасно!
— Да, сър.
— Ти да си бил такъв на неговите години?
— Не, сър.
— Нито пък аз, Джийвс. На четиринайсет години писах на Мери Лойд с молба да ми изпрати автографа си и като изключим този факт, личният ми живот би издържал и на най-щателната проверка. Но не това е важното! Важното е, Джийвс, че още веднъж трябва да ти сваля шапка.
— Много ви благодаря, сър.
— Ти се изяви за сетен път с присъщото си величие и разпръсна светлина и радост, без да се щадиш.
— Радвам се, че останахте доволен от мен, сър. Имате ли още нужда от моите услуги?
— Искаш да кажеш, че желаеш да се завърнеш в Богнър при неговите скариди — Непременно, Джийвс! Дори остани още две седмици, ако желаеш. И дано сполука споходи мрежата ти.
Изгледах го внимателно. Главата му леко се издуваше отзад, а в очите му искреше блясъкът на големия ум.
— Много ми е жал за онази скарида, Джийвс, която би се опитала да ти противопостави немощния си интелект.
Изобщо не се шегувах.