— Ама чакай да те питам…
— Между другото, Бърти — продължи леля Далия, без да ме слуша, — оттеглям суровото си изказване по адрес на Джийвс. Такъв способен човек!
— Джийвс?
— Джийвс, разбира се. Той уреди всичко, проведе преговорите от начало до край. И слава Богу. Погрижих се и той да спечели от трансакцията. Много съм му благодарна. Щом като Том сега ми бутна две хилядарки, без да каже гък, въображението ми се стъписва при мисълта на какво ще бъде способен, когато Анатол започне редовно да се грижи за чревоугодието му. Та той ще ми подписва чекове и на сън!
Станах да си вървя. Леля Далия ми се примоли да остана и аз да се наслаждавам на чичо Том в действие, като ме убеждаваше, че никой не бива доброволно да се отказва от подобна гледка, но дребните удоволствия вече не ме блазнеха. Хукнах нагоре по хълма, оставих прощална бележка на чичо Джордж и хванах следващия влак за Лондон.
— Джийвс — бяха първите ми думи, след като отмих от себе си саждите на пътуването, — разкажи ми всичко. Бъди откровен като лейди Бъблъкхайт.
— Моля, сър?
— Няма значение, не я познаваш. Разправи ми как изработи този номер. Последното, което чух от теб беше, че Анатол е влюбен в камериерката — един Господ знае защо! — толкова силно, че отказва да се раздели с нея. После какво стана?
— Известно време, трябва да призная, сър, бях озадачен и твърде затруднен. След което обаче бях подпомогнат от едно щастливо откритие.
— Какво по-точно?
— Случайно разговарях с прислужницата на госпожа Травърс, сър, и изведнъж си спомних, че госпожа Литъл си търси добра прислужница като нея, та я питах дали не би се съгласила да остави госпожа Травърс и да премине при по-добро заплащане на служба при госпожа Литъл. Тя се съгласи, а аз се срещнах с госпожа Литъл и уредих прехвърлянето.
— Е? И какво беше щастливото откритие?
— Ами оказа се, сър, че момичето при предишна своя служба е било в едно домакинство с Анатол, а Анатол, каквато е неизменната практика на тези французи, пламенно я ухажвал. Всъщност, доколкото успях да установя, сър, отношенията им били официално уредени и момичето стягало вече чеиза, когато Анатол изчезнал една заран от живота му, без да остави адрес. Вие сам ще се съгласите, че това откритие до голяма степен улесни по-нататъшната ми задача. Момичето вече не изпитваше топли чувства към Анатол, но перспективата той да се намира под един покрив с две млади особи, които са били наведени от него на мисълта, че са бъдещите госпожи Анатол…
— Господи! Сега разбрах! Също като в надбягванията със зайци — показват им невестулка, за да им дадат добър старт.
— Принципът е същият, сър. Анатол прие да служи при госпожа Травърс половин час след като бе уведомен, че младата госпожица е на път за дома на госпожа Литъл. Лекомислен и вятърничав, като повечето французи.
— Джийвс, това бе едно от големите ти постижения.
— Много сте любезен, сър.
— Какво каза господин Литъл по въпроса?
— Беше крайно доволен, сър.
— Изрази ли в груби цифри признателността си?
— Да, сър. Двайсет лири, тъй като късметът му проработил внезапно предишната събота на надбягванията в Хърст Парк.
— Леля Далия спомена, че и тя…
— Да, сър. Беше твърде щедра. Двайсет и пет лири.
— Господи, Джийвс, ти направо си забогатял!
— Спестяванията ми нараснаха значително, сър. Госпожа Литъл любезно ми направи подарък от десет лири, задето й намерих задоволяваща изискванията й прислужница. А като прибавим и господин Травърс…
— Чичо Томас?
— Да, сър. Той ме възнагради независимо от госпожа Травърс. Още двайсет и пет лири. Също и господин Джордж Травърс…
— Само не ми казвай, че и чичо Джордж ти е дал! За какво, по дяволите?
— Това и на мен не ми стана много ясно, сър. Но получих от него чек за десет лири. Той е останал с впечатлението, че по някакъв начин съм ви повлиял да се присъедините към него в Харъгит, сър.
Аз зяпнах прислужника си с изумление.
— По всичко личи, че е настъпил сезонът на поголовното изръсване. За да съм в унисон с настроението на тълпите, ето ти един петак.
— Много благодаря, сър.
— Не че знам за какво ти го давам, но не бива да се цепим от колектива.
— Прав сте, сър. Благодаря.
Аз се надигнах.
— Късно стана — казах, — но все пак ще се облека и ще изляза да хапна навън. Изпитвам нужда от силни усещания след двете седмици в Харъгит.