— Лоша работа — посъчувствах й аз. — Горе главата обаче. Утре вечер у Литълови ще се наяде като хората.
— Гарантираш ли, Бърти? — загрижено попита роднината.
— Имат страхотен готвач. Не съм бил у тях от известно време, но чичо Томас ще замърка като котарак на припек, ако Анатол не си е изгубил формата през последните два месеца.
— Да, ама като се прибере в къщи при нашата завеждащ крематориум, ще се вкисне още повече — заключи леля Далия напълно в духа на Шопенхауер.
Гнезденцето, което Бинго и булката му си бяха свили в Сейнт Джонс Уд, беше весела къщурка с градина отпред. Когато пристигнах там на другата вечер, заварих компанията в пълен състав. Леля Далия и Роузи си дърдореха нещо в единия ъгъл, докато чичо Томас и Бинго стояха до камината и лочеха коктейли. Чичо впрочем не лочеше, а отпиваше предпазливо с напрегната подозрителност, сякаш бе канен на вечеря у Борджиите и бе изпълнен със съмнението, че дори ако този конкретен коктейл не е отровен, то изненадата ще го споходи по-късно вечерта.
Не че съм очаквал от чичо Томас да кипи от жизненост, затова не му обърнах внимание. Изненада ме обаче необичайно скръбното излъчване на младия Бинго. Много неща могат да се кажат за моя приятел в негов ущърб, но едно не може да му се отрече — никой досега не се е оплакал от него като домакин. Познавам го от дете и той винаги се е проявявал крайно жизнерадостно и започва да замеря хората с топчета от хляб още преди да са изнесли супата. А сега двамата с чичо ми бяха лика-прилика — изпити и набраздени от бръчки на неизразима мъка като някой Борджия, който внезапно си е спомнил, че е забравил да сипе цианид в бульона, а гонгът за вечеря ще удари всеки момент. Тайната ни най-малко не се разбули от забележката, която Бинго ми подметна преди да седнем на масата. Докато ми наливаше коктейла, той се наведе към ухото ми и прошепна трескаво:
— Бърти — каза, — трябва да говорим. Въпрос на живот и на смърт. Бъди си вкъщи утре сутринта.
И толкоз. Веднага след това гръмна стартовият пистолет. От този момент нататък, признавам, интересът ми изцяло се прехвърли върху трапезата и инцидентът значително избледня в съзнанието ми. Защото добрият стар Анатол, явно насърчен от наличието на гости, направо бе надминал себе си.
А аз не съм човек, който се произнася прибързано на тази свята тема. Затова казвам и повтарям — Анатол беше надминал себе си. По-вкусна вечеря не бях поглъщал в живота си, а чичо Томас живна като маруля след дъжд. Докато сядахме на масата, той направи няколко изявления по адрес на правителството, които — сигурен съм — то не би настоявало да чуе. Докато сърбаше consomme pate d’Italie додаде, че всъщност какво може да очаква човек в днешно време? С поднасянето на paupiettes de sole a la princesse призна крайно благородно, че поне за едно не можем да държим правителството отговорно и това е лошото време. А след caneton Aylesbury заяви, че момчетата всъщност не са виновни и трябва да им дадем още един шанс да се докажат.
А през цялото това време младият Бинго гледаше като бухал с тайна мъка на сърцето.
Докато се прибирах у дома, размислих над тайнственото му послание с надеждата да не ми цъфне безбожно рано сутринта с неговата скръбна история. Защото видът му беше на човек, който не би се поколебал да нахълта в покоите ми в шест и половина.
Джийвс ме чакаше да се прибера.
— Приятна ли беше вечерята, сър?
— Превъзходна, Джийвс.
— Радвам се да чуя това, сър. Господин Джордж Травърс се обади по телефона малко след като излязохте. Изяви настойчивото желание да се присъедините към него в Харъгит3. Тръгва утре с много ранен влак.
Чичо Джордж е стара душица, която на младини така си отживяла, че де засиняла, та сега мине не мине месец и Харъгит или Бъкстън увисват над главата му като меча на онзи… как му беше името? А страшно мрази да се налива сам с лековита минерална вода.
— Няма да стане — отрязах аз. Чичо Джордж е непоносим и в Лондон, камо ли да се затворя с него в някой курорт за чревноболни.
— Той много настоя, сър.
— Не, Джийвс. Аз съм услужлив по природа, но този път и дума не може да става. Чичо Джордж, как не!
— Много добре, сър.
Приятно ми беше да го слушам как се съгласява с мен. Все по-податлив и по-податлив. Поредното доказателство, че бях прав, когато не отстъпих за ризите.
Когато Бинго се появи на другата сутрин, вече бях закусил и можех да го приема. Джийвс го вкара при мен и той рухна върху леглото ми.