— Добрутро, Бърти.
— Добрутро, старче.
— Не си тръгвай, Джийвс — глухо продължи Бинго. — Чакай малко.
— Да, сър?
— Остани да помагаш. Имам нужда от теб.
— Много добре, сър.
Бинго запали цигара и се намръщи заканително на тапета.
— Бърти — започна той, — случи се нещо страшно. Ако не се предприемат мерки и то скорострелно, социалният ми престиж ще се въргаля в прахта, името ми ще е опръскано с кал и аз няма да мога да си покажа лицето в лондонския Уест Енд.
— Мила лельо! — възкликна аз, поразен.
— Точно така — глухо се изсмя Бинго. — С две думи каза всичко. Коренът на злото е твоята леля, чумата да я тръшне!
— Коя конкретна леля, млади човече? Както знаеш, разполагам с ненадмината колекция.
— Госпожа Травърс, дето издава онова вестниче.
— А, не, не си познал — запротестирах аз. — Тя е единствената свястна леля, с която разполагам. Джийвс, нали съм прав?
— Такова е и моето впечатление, сър.
— Ами тогава е време да го коригираш — настоя Бинго. — Тази жена е опасна за обществото, заплашва хорското семейно щастие и е същинска напаст. Знаеш ли какво е направила? Накарала Роузи да й напише статия!
— Знам.
— Да, ама не знаеш на каква тема.
— Така е, не знам. Тя само ми се похвали, че леля й е предложила великолепна тема.
— Темата съм аз!
— Ти?
— Да, аз. И знаеш ли как е озаглавена? Заглавието е „Как запазвам любовта на моето сладуресто мъжленце“!
— Моето какво?!
— Сладуресто мъжленце!
— Какво е това „сладуресто мъжленце“?
— Изглежда съм аз — горчиво изплю Бинго. — Освен това, ако вярваме на статията, аз съм и някои други неща, които от благоприличие няма да спомена пред един стар приятел. Това гнусно съчинение е така обичаната от женската публика „история за всекидневието на големите хора“ — интимно откровение за брачния живот, над което тези нещастници ще потриват доволно ръце. Всичко за мен и Роузи, какво правела, когато се прибера у дома навъсен и прочие. Бърти, още се изчервявам като се сетя какво пише на втора страница.
— Какво?
— Отказвам да споделя. Но можеш да вярваш на думата ми, че е върхът. Никой не обича Роузи повече от мен, но колкото и да е разумна в ежедневието, застане ли пред диктофона, губи човешкия си облик и от нея потичат лиги. Бърти, тази статия не бива да види бял свят!
— Да, ама…
— Ако излезе, аз ще съм принуден да подам оставка от всичките си клубове, да си пусна брада и да стана отшелник. За нищо на света няма да посмея да покажа нос на улицата.
— Сигурен ли си, че не пресилваш нещата, старче? — попитах аз. — Джийвс, според теб толкова ли е страшно?
— Ами, сър…
— Аз ли пресилвам? — възмути се Бинго. — Та ти нищо не си чул! А аз изслушах цялата мръсотия. Роузи пусна диктофона снощи преди вечеря и аз направо не повярвах на ушите си, докато онази машина грачеше зловещите нечистотии. Ако статията се появи черно на бяло, приятелите ми ще ме осмъртят с ритници и ще се чувстват благодетели на човешкия род. Бърти — зашепна той дрезгаво, — твоето въображение е колкото на крастава жаба, но дори ти можеш да изградиш умствена картина за думите, които ще изрекат по мой адрес Джими Боулз и Тъпи Роджърс, когато прочетат за мен, че съм „наполовина бог, наполовина ломотещо глупости палаво детенце“.
Представих си и още как.
— Лъжеш ме, нали? — едва успях да прошепна.
— Ни най-малко. А като заявя, че подбрах този конкретен цитат само защото е единствения, който съм физически в състояние да изрека, може би ще проумееш най-сетне, че съм загазил както никога досега.
Зачоплих смутено завивката. Бинго е старо другарче, а ние Устърови никога не изоставяме приятели в беда.
— Чу ли, Джийвс? — попитах.
— Да, сър.
— Положението е сериозно.
— Да, сър.
— Трябва да се притечем на помощ.
— Да, сър.
— Хрумна ли ти нещо?
— Да, сър.
— Какво? Вече?
— Да, сър.
— Бинго — рекох аз, — слънцето още свети. На Джийвс нещо му е хрумнало.
— Джийвс — каза младият Бинго с треперлив глас, — ако ме измъкнеш от това кризисно положение, искай от мен всичко, дори половината ми кралство.
— Вашият проблем, сър — произнесе Джийвс, — съвпада до голяма степен с друга една мисия, с която бях нагърбен неотдавна.
— В какъв смисъл? — не разбрах аз.
— Госпожа Травърс ми се обади малко преди да ви внеса чая, сър, и много настоя да направя всичко възможно да убедя готвача на господин Литъл да напусне службата си в дома му и да се присъедини към нейния персонал. Оказва се, че господин Травърс останал запленен от способностите на споменатия готвач и цяла нощ възхвалявал неговата изумителна дарба.