Бинго нададе агонизиращ вой.
— Какво! Нима тази лешоядка се опитва да ни задигне Анатол!
— Да, сър.
— След като нагъва нашия хляб със сол?
— Боя се, сър — въздъхна Джийвс, — че когато става дума за готвачи, дамите нямат и зачатъчно чувство за морал.
— Момент, Бинго — намесих се аз, тъй като приятелят ми явно възнамеряваше да се впусне във възмутено многословие. — Кажи ми, Джийвс, как се вписва този пладнешки обир в нашия проблем?
— От личен опит ми е известно, сър, че никоя дама няма да прости на друга дама отнемането на добър готвач. Аз съм убеден, че ако успея да увенчая с успех поръчката, с която госпожа Травърс ме нагърби, в отношенията между двете дами ще настъпи незабавен ледников период. Госпожа Литъл, убеден съм в това, ще бъде тъй разстроена от постъпката на госпожа Травърс, че ще откаже да направи принос към нейния вестник. По този начин от една страна ще ощастливим госпожа Травърс, а от друга ще постигнем непубликуването на материала. Ако ми позволите да се изразя иносказателно, сър, ще убием с един камък два заека.
— Разбира се, че можеш да се изразяваш иносказателно, Джийвс — сърдечно разреших аз. — Аз пък от своя страна ще добавя, че този твой замисъл е сред бисерите, породени от завидния ти мозък.
— Ама не, чакайте, таквоз, един момент — заблея разстроеният Бинго. — Старият Анатол, искам да кажа, как така, и дума да не става, той е единствен по рода си!
— Нещастнико, ако Анатол беше некадърен, целият ни план се обезсмисляше — напомних му аз.
— Да, ама… таквоз! Той ще ми липсва. Страшно ще ми липсва! Животът без Анатол какво е?
— Господи! — потресох се аз. — Нима в подобен кризисен момент, когато животът ти и без това не струва колкото повърнатото от болно куче, ти мислиш единствено за чревоугодство и епикурейски наслади?
Бинго въздъхна тежко-тежко.
— Добре, дадено. Случаят явно плаче за хирургическия скалпел. Но да знаете, че ще режете от живите ми телеса! И ще късате сърцето ми! Хайде, Джийвс, изпълнявай. А утре сутрин ще намина да видя какво имаш да докладваш.
И младият Бинго си излезе с наведена глава, един смазан човек.
На другата сутрин обаче се яви рано-рано, цъфтящ от жизнена сила. Всъщност часът на появата му беше толкова безбожен, че Джийвс съвсем справедливо не му позволил да наруши заслужения ми отдих. Когато вече бях в състояние да давам аудиенции, двамата с Джийвс си бяха побъбрили сърдечно в кухнята и когато Бинго допълзя до покоите ми, веднага ми стана ясно, че нещо не е наред.
— Отменя се мероприятието — пльосна се той върху леглото ми.
— Отменя ли се?
— Да, ще трябва да зачеркнем от дневния ред цялата история с кражби на готвачи. Джийвс разговарял снощи с Анатол и той отказал да ни напусне.
— Нима на леля Далия не й е стигнал акълът да му предложи поне два пъти повече, отколкото получава при вас?
— Ако е въпросът, тя му казала сам да си определи заплатата, но той въпреки това й духнал под опашката. Бил влюбен в нашата камериерка.
— Че вие нямате камериерка!
— Как да нямаме!
— Не съм я виждал. Снощи вечерята ни поднесе местният гробар, съдейки по вида му.
— Не, това беше местният зарзаватчия, който идва да помага в домакинството при нужда. А камериерката е в отпуска — или поне беше до снощи. Върнала се десет минути преди Джийвс да се обади на Анатол и той бил тъй приповдигнат и възхитен, че и съдържанието на Монетния двор не би го придумало да се раздели с нея.
— Ама че сте глупави всички — казах аз с чувство за превъзходство. — Учудвам се направо, че човек с умствените възможности на Джийвс не се е сетил преди мен. Просто леля Далия трябва да наеме и камериерката, не само Анатол. По този начин няма да се разделят.
— И аз се сетих за това. Естествено.
— Обзалагам се, че не си!
— Сетих се и още как!
— Тогава?
— Не става. Ако леля ти наеме нашата камериерка, тя ще трябва да уволни своята.
— Е, и?
— Ами тогава шофьорът й ще напусне, защото е влюбен в нея.
— В леля ми?
— Не, в камериерката. А той бил единственият шофьор, който карал достатъчно внимателно и на чичо ти не му се разбълниквали червата.
Предадох се. И през ум не ми беше минавало, че животът на долния етаж4 е толкова усложнен от сексуални комплекси. Домашният персонал явно се чифтосва като в музикална комедия.
— Е — казах, — щом като е такава работата, ние сме в задръстена улица. Статията ще трябва да излезе.
— Няма.
— Нима Джийвс измъдри нещо ново?
— Не, аз го измъдрих. — Бинго се наведе напред и ме потупа с много обич по коляното. — Виж какво, Бърти, с теб нали сме съученици? Признаваш ли?
4
Традиционно на най-долния етаж (или както още се казва „под стълбите“) в английската къща живее прислугата. — Б. пр.