Какво става, ако твърдата кожа на реалността се пробие? Какво излиза навън?
Знам, че съществува по-добра версия на този свят, защото живях там и видях несънуваните й чудеса. Но това не означава, че няма по-лоша версия на този свят, която чака в двора и се надява някой да остави задната врата незаключена.
Твърде сдържан ли съм? Хайде да съм по-ясен — несънувани ужаси, това излиза навън, когато твърдата кожа се разкъса.
Щом една-единствена грешка, която направих преди пет десетилетия може да предизвика цяла една нова реалност, какво ли са причинили всички грешки на Лайънъл в пътуванията му назад във времето на света? И на мен?
Имам въпрос, който ме гложди, откакто той започна да ми обяснява всичко това. Един от онези въпроси, които трябва да зададеш, макар да знаеш отговора.
— Последния път, когато отидохте в миналото — питам, — кога точно се върнахте?
Лайънъл проверява данните на часовника си. Казва ми, че се е върнал преди пет дни в онова, което щеше да е било ранната сутрин на последната ми неделя в Торонто.
Макар вече да знам отговора, мраз пронизва мускулите и органите ми. Когато Лайънъл е отпътувал обратно, за да види Урсула за последен път и да остане до погребението й, го е нямало много по-дълго от когато и да било преди. Седмица в миналото не е като да почукаш по огледалото с нокът. А е като да го удариш с чук. Твърдата черупка се беше пропукала и нещо се бе изсипало навън — Джон.
Когато Джон се събуди в леглото на Пени, а аз изчезнах, беше неделя сутринта.
Не аз бях изгубих контрол, както си мислех. Машината на времето на Лайънъл ми го бе причинила.
119
Всичко това е някак твърде сбъркано, твърде мрачно, твърде тъмно, твърде рисковано. Лайънъл Гьотрайдер бе изобретил пътуване във времето и го беше използвал, за да има любовна връзка. Не съм физик или философ, аз съм само един архитект на думи, не съм нищо особено и това е непонятно за мен. Искам да съм в леглото на Пени, да се излежавам сутринта, да се придумваме един друг кой да направи кафето, да размишлявам дали съм физиологично способен отново да правя секс, без първо да отскоча до банята. Не искам да бъда тук. Искам да съм у дома.
А вече мога да си ида у дома — трябваше да докажа на Пени, че не съм луд. Е, добре, Лайънъл Гьотрайдер е жив и да, нарцистичен и странен е, но достатъчно гениален, за да изобрети машина на времето. Тъй че мисията изпълнена.
Ще кажа едно вежливо, но сърдечно „довиждане“ на Лайънъл и ще се разберем да продължим този разговор скоро. Ще отида направо до летището, ще платя колкото струва, за да отлетя веднага обратно за Торонто, и по време на полета ще преговоря какво точно да кажа на Пени, за да си върна доверието й. Ще говоря със семейството ми и ще се съглася да приема каквато психологическа помощ смятат, че ми е нужна, за да престанат да се тревожат за мен и не знам, може би това ще задържи Джон надалече и да, съзнавам, че звучи смътно и неуверено, но все едно — получих това, за което дойдох, и вече съм приключил.
— Благодаря, че ми показахте това — казвам. — Но мисля, че е време да си тръгвам.
— Съгласен съм — казва Лайънъл. — Няма смисъл да се отлага повече. Генетичните ви данни вече са интегрирани в трансмисионната матрица и всички системи са активирани.
— За какво говорите?
— За връщането ви — казва Лайънъл.
— Връщането ми къде?
— Да пренастроите времевата линия. Да върнете нещата така, както трябваше да са. Знам, че съм предизвикал малки вълни, като я използвах за лични цели, но вие сте този, който го започна. Вие направихте първата пукнатина в черупката на времето. Експериментът ми трябваше да е успешен. Урсула трябваше да е избрала мен. Нищо от това не трябваше да се случва и вие можете да го поправите. Вие можете да се спрете да не развалите всичко.
— Лайънъл. Не отивам никъде освен у дома.
— Но сте длъжен. Дължите го на света. Дължите го на мен. Това не е моят живот.
— Вижте. Трябваше да ви го кажа веднага. Вашият експеримент трябваше да е успял, да, и трябваше да сте захранили бъдещето, което така и нямахме. Но вие не доживяхте, за да го видите. Вие, Урсула, Джером и всички други в лабораторията онзи ден през 1965 г., всички вие умряхте седмици след експеримента. Радиационният поток, който открихте и оправихте след аварията? В моя свят той ви уби. Той уби и Урсула. Не получавате „и после заживели щастливо“. С нея никога повече не се видяхте.