— Това ли е? — казва Лайънъл. — Това ли е най-доброто, което получавам? Наградата ми е да похабя целия си живот в чакане да я видя? Не. Не стига. Предпочитам да умра, знаейки, че трудът ми е променил света.
— Разбирам. Мислил съм как бих могъл да поправя нещата. Връщам се до аварията и я предотвратявам, после се връщам в моята времева линия точно един ден по-рано и правя един прост, различен избор. Бих могъл дори да спя с нея и стига тя да не забременее, всичко би било наред. Знам, че звучи безсмислено за вас, но това, което казвам, е, че разбирам — когато имате технологията… промяната ви обсебва. Толкова чисто и лесно изглежда в ума ви. Промени точно това дребно нещо и останалото ще се оправи. Но няма. По-объркано е, отколкото мислите. Нямате контрол. Можете само да унищожите. Е, писна ми да унищожавам. Искам вече да правя неща. Знам, че е егоистично да държа света, от който дойдох, изгубен завинаги. Но не е по-егоистично от, съжалявам, факта, че сте държали всички свои изобретения заключени в този мавзолей, когато сте могъл да промените света. Ама не го ли разбирате? Вие вече можехте да сте всичко, което мислите, че би трябвало да сте бил. В моя свят сте мъртъв от петдесет години. Разкрийте всичко, което скалъпвате тук, няма да ни даде всичко, което можеше да сме имали, но е страхотно начало. А пътуването във времето няма да го направи по-добър. Ще го направи само по-лош.
— Много съжалявам, че чувам това.
— Дори да мислех, че това би поправило нещо, а не мисля, не мога да предам семейството си. Мама, татко и сестра ми. И Пени. Не мога да заменя Пени за когото и да било. Няма.
— Надявах се да не се стигне до това — казва Лайънъл. — Но моля, не забравяйте, че вие поставяте четирима души над седем милиарда.
Докосва часовника си и с плавно движение бодва въздуха в моя посока. И всичко се разпада.
120
Плосък квадрат е надвиснал над мен, показва зърнисто зеленикаво изображение на Пени, спяща в леглото си. В стаята стоят две жени, лицата им са покрити с кожени маски и изпъкнали очила за нощно виждане. Държат брадви като за цепене на дърва.
Трета маскирана жена поставя видеокамера на гардероба. Носи някакъв контейнер и виждам, че се суети с крана му, докато другите две, стиснали брадвите, наблюдават спящата Пени.
Нямам никакъв план, само отчаяна паника, тъй че се хвърлям към Лайънъл, но не мога да го достигна. Той прави нов жест във въздуха и изведнъж съм притиснат на студения бетонен под. Не мога да се движа. Едва мога да дишам.
— Локализирано гравитационно поле — казва Лайънъл. — Подобно на системата в гривните на краката ми. Вървя в три четвърти от земната гравитация. Това, което вие усещате, е четворна земна гравитация. Не си правете труда да се опитвате да се движите. На тези гравитационни нива кръвта не тече правилно до мускулите и мозъка ви. Дори да успеете да се надигнете, сухожилията ви няма да издържат. Крайниците ви ще се откъснат и става много кърваво.
Опитвам се да проговоря, но езикът ми е като гира в устата. Успявам само да се запеня.
Реещият се във въздуха екран се намества в полезрението ми на нивото на пода. Още два екрана се появяват, също показват зеленикави изображения на спални, едната на родителите ми, спящи един до друг, другата на Трета, която спи сама. Камерите са поставени на стационарни предмети, три маскирани и с очила жени до всяко легло, две държат брадви, една държи контейнер, също като в спалнята на Пени.
Неканената гостенка с контейнера в стаята на Трета завърта крана и изтича някакъв газ. Разбирам го, защото облакът молекули изкривява картината на нощно виждане и тя искри като фея, пръскаща вълшебен прашец над спящо дете. Само че тези феи носят гумени маски и държат дърварски брадви.
— Това е транквилизиращ агент — казва Лайънъл. — Никакво когнитивно увреждане при тези дози, но няма да се събудят, докато не са тук в Хонконг.
Но нещо не тръгва според плана в спалнята на Пени. Газовият контейнер не действа добре и жената се мъчи да отвори кранчето. Няма звук с образа, тъй че не мога да чуя какво събужда Пени.
Трите неканени гостенки я поглеждат едновременно. Съдейки по отворената й уста, тя пищи. Изпитвам прилив на гордост, когато Пени се задейства като проклет шампион. Скача от леглото, грабва лампа и я запокитва към нападателките. Но лампата е включена към стената и отскача назад, без да удари никого. Те обаче трепват, което дава на Пени секунда да се хвърли към стената, рамото й се удря в ключа на лампата. Ако това е планът й, а не тъп късмет, добър е, защото носят очила за нощно виждане и рязкото изригване на светлина ги заслепява. Зеленикавият образ прещраква в пълен цвят и Пени зяпва ококорена в трите безумно маскирани фигури в спалнята й.