Осем. Следващият син импулс идва право към Урсула, но Джером я избутва настрани, изпънатата му ръка се изпарява под лакътя. Гмуркам се в мътното блато на ума си, без дори да съм сигурен какво търся… докато намирам нещо заровено във всичките влажни, гъвкави спомени, нещо твърдо. Споменът е блед и крехък, но плътен. Ресторантът, където с Пени закусвахме сутринта след първата ни нощ заедно. Не знам за какво говорехме или какво поръчахме, но чувството е там: възможност. Когато вклинявам този крехък спомен в лепкавата киша около мен, той се задържа. Достатъчно е, за да спра Виктор. Но не е единственият ми спомен за нея.
Седем. Останалите наблюдатели изпадат в масова паника, щом нов импулс раздира тавана. Градя структура от спомените си за Пени. Някои са толкова тънки, че се ронят по ръбовете, когато ги вдигам. Возене в такси в дъжда, градски светлини се сливат ярки като мокра боя в ореол около профила й. Но някои са здрави и дебели като тухли. Книжарницата й, Пени чете роман на столче, твърде погълната, за да погледне към клиента, появил се току-що, за да промени живота й. Семейният ми дом, вечерята, която започна толкова добре и свърши толкова зле. Залата, където произнесох словото си, готов да рискувам всичко, защото вървях стиснал нейната ръка. Вратата на апартамента й, изражението на лицето й, когато разбра, че Джон е сгрешил, казвайки, че никога няма да се върна. Точно този е твърде тежък, за да се вдигне. Нощта, когато се срещнахме, кухнята й, първата ни целувка. Този спомен би могъл да понесе всяка тежест. Виктор е войник и знае как да се бие. Но аз съм архитект. Знам как да строя.
Шест. Ръката на Лайънъл се изприщва, космите на лицето му пламват, върхът на носа му гори. Когато затръшвам структурата около Виктор, той се хвърля към нея, очаквайки да пробие с груба сила. Но тези спомени са направени от нещо различно.
Пет. Урсула гушва Джером, щом той изпада в шок. Докато съм зает със затварянето на Виктор, Джон овладява Том и нямам представа какво ще го накара да направи. Продължавам да добавям спомени в затвора на Виктор, толкова много, колкото мога да намеря, и той не може да измисли как да пробие през тях. Защото Виктор няма Пени. Не знае какво ти дава това да обичаш някого, както аз я обичах.
Четири. Това е моментът, от който толкова се гордеех, когато проявих хладнокръвие под напрежение. Само че сега знам, че Джон е този, който прекъсва когнитивната парализа и животинския ужас на Том. Което е логично. Том никога не е бил смел. Беше безскрупулен, а в определени обстоятелства безскрупулността може да прилича на смелост. Но Том не беше от онези, които ще съберат всичко в юмрука си и ще спечелят деня. Не вярвам на Джон, но той е този, който кара Том да се задвижи.
Три. Том изтиква Лайънъл встрани от Двигателя. Или всъщност Джон го прави. Виктор побеснява от гняв. Но защо Джон не дръпва лоста и да свърши всичко това? Защо се наслаждава на безумния приток на адреналин, изригнал, когато избута Лайънъл? И тогава, тъй като всички сме заедно в този ум, разбирам — Джон изобщо не държи да спре разтапянето. Той иска просто да нарани Лайънъл заради това, което той причини на семейството ни. Не съзнавах, че Джон изпитва такава силна, отмъстителна вярност. Но ако не го спра, той ще убие Лайънъл Гьотрайдер в миналото, за да не може никога да стане мъжът, застрашаващ онези, които обичаме.
Две. Синя мълния поразява Том, изпича апарата за пътуване във времето и задейства аварийния протокол за връщане. Остава ми една секунда, за да дръпна лоста нагоре. И най-сетне разбирам какво трябва да направя. Престъплението на Том, заличаването на цял свят и всички в него, е неизчислимо по-тежко от всичко, което направиха Виктор или Джон. Никога не мога да си простя за това. Дори сега ме притиска надолу тази планина от съжаление. Не искам никого от тях в мен. Не искам злобата и безутешността на Виктор, нито наглостта и отчуждеността на Джон, но също така не искам навъсената пасивност и голото равнодушие на Том. Искам да бъде пречистен от всички тях. Искам в мен да няма нищо, което да не е светло, чисто и добро. Но разбира се, това не е реално. Това става, когато си статуя на градски площад, оголен от всякаква човешка украса, която не може да бъде изваяна в бронз. Това, което пришива в едно всички мои спомени за Пени, е изумителното чувство, че съществува някой, за когото не е нужно да съм каквото и да било освен това, което съм. Това е, което може да направи за теб любовта, ако й позволиш — да построи личност от всички твои счупени парчета. Шевовете, белезите просто доказват, че си го заслужил. И преставам да се мъча да задържа всички тези версии на самия мен отделени. Вместо това ни правя едно цяло. Освобождавам Виктор, но вместо да се бия с него, събирам ни в едно. Джон не разбира, че това предстои, докато не става твърде късно и той също е притеглен в нас. Том няма представа какво става в главата му, но и не ни е нужно да има. Ние владеем.