Работата е в това, че видях как излезе от майка си, и това промени живота ми. Всички други моменти, които го промениха, изглеждат толкова чисти и подредени, щом погледна назад. А това беше кърваво и шумно, пот и кръв и сълзи, и цял един живот с очите му, твоите очи, които вече приличаха на нейните очи, стиснати плътно, и устата му, твоята уста, която вече приличаше на моята уста, широко отворена, и Пени стиска ръката ми и ме поглежда, и аз стискам ръката й и я поглеждам, и двамата знаем, че най-сетне започва. Светът, който трябваше да имаме. Беше ти.
През цялото време беше ти.
Благодарности
Трябва да понасяме глупаците с охота, иначе как можем да им помогнем да спрат да бъдат глупаци бе вдъхновено от нещо, което майка ми, Юдит Мастаи, често казваше. И по-същественото — как тя подхождаше към работата и живота си. Умря на 17 февруари 2001 г., тъй че така и не можа да разбере що за хора щяха да станат синът и дъщерите й. Този роман е посветен на паметта й.
Идеята за Злополуката е повлияна от трудовете на Пол Вирилио, особено „Открито небе“. Критиката на Грета на научната фантастика е повлияна от работите на Дениъл Куин, особено „Исмаил“.
Малко са хората в нечия кариера, които правят точно това, което кажат, че ще направят. Моят агент, Саймън Липскар, е един от тях и съм благодарен за незаменимото му напътствие. Благодаря на Мая Николич, Кати Стюарт, Силия Тейлър-Мобли, Тейлър Темпълтън, Джо Волпи и всички в „Райтърс Хаус“ за усилията им в моя подкрепа.
Тази книга бе написана с нула очакване, че изобщо би могла да се публикува, но благодарение на много хора в „Пенгуин Рандъм Хаус“, този песимизъм беше опроверган.
Благодаря на моя американски редактор, Мая Зив, която беше първата, сдобила се с тази книга, и — с много ум и още по-голямо търпение — ми помогна да я направя по-добра. Благодаря също на Бен Сивиър, Кристин Бол, Аманда Уокър, Алис Дарлимпъл, Ейлийн Чети и всички в „Дътън“.
Благодаря на канадския ми редактор, Ейми Блек, за проницателните й напътствия при усъвършенстването на този роман. Благодаря също на Кристин Кокрън, Вал Гоу, Сюзан Бърнс, Мелани Тутино, Кристи Хенсън, Трейси Търиф и всички в „Дъбълдей“.
Благодаря на британския ми редактор, Джесика Лийки, за проницателните й наблюдения и гореща поддръжка. Допълнителни благодарности на Алекс Кларк за редакторския му принос. Благодаря също на Луиз Мур и на всички от „Майкъл Джоузеф“.
Благодаря на издателите и преводачите, които носят тази книга на толкова много други езици и страни. Надявам се пътуванията да ми позволят да се срещна с всички вас лично.
Благодарен съм на Франк Вълигър, Грег Педи-син и Карл Остън за годините приятелство, съвети и упорита работа. По-добър писател съм затова, че ги познавам.
Разговори с Джонас Черник, Рон Кънейн, Джонатан Фисби, Зоуи Казан, Ана Левин и Зия Тонг ми помогнаха да оформя определени идеи в тази книга. Благодаря им. Марта Шарпи и Джонатан Тропър ми предложиха много ценни съвети за начинаещ романист. Благодаря и на тях.
Да си гимназиален учител по английски език може да е неблагодарна работа. Но Мюриъл Денсфорд от гимназията „Сър Уинстън Чърчил“ във Ванкувър ме вдъхнови да видя някои книги, и то сам, по различен начин и се надявам, че споменаването на това прави работата мъничко не толкова неблагодарна.
Благодаря на семейството ми — Моше Мастаи, Галит Мастаи, Талия Мастаи, Бил Морис, Мери Морис, и изобщо на всички със същото фамилно име или женени за някого с фамилното име, или роднински свързани с някого с фамилното име Мастаи или Морис.
Благодаря на съпругата си, Саманта Морис Мастаи, и на моите дъщери, Беатрикс и Франсез. Благодарение на тях съм съпруг и баща и благодарение на тях толкова много неща покрай този живот най-сетне имат смисъл.
В къщата на дядо и баба имаше един нисък рафт с подредени опърпани стари антологии с научна фантастика от 50-те и 60-те. Като дете, внимателно ги издърпвах, взирах се в чупливите корици и си мислех за възможните видове бъдеще, които тези художници и писатели си представяха, вече закрепено в моето далечно минало. Баба ми, Лиънър Фраймън, умря през 2004 г., а дядо ми, Милтън Фраймън, умря през 2006. Онази колекция от антологии сега е на един рафт до бюрото ми, където написах тази книга. Все още гледам кориците понякога.