— Все още мисля непрекъснато за това - каза ми, — да съм там горе. Всички казват, че това тук е много по-важно. Щях да съм милионният астронавт, а сега ще съм първият хрононавт. Защо тогава съжалявам, че не съм там?
Пристъпих до нея, раменете ни почти се опряха, но не съвсем, и уподобих позата й, присвил очи към небето. Разбира се, бяхме разговаряли и преди, но главно за технически неща и тренировъчни протоколи. Този разговор беше личен, доверителен. Знаех, че ако не кажа нещо веднага, ще изгубя самообладание.
— Може би защото вече знаем всичко за там, където отиваш. В миналото няма никаква загадка. Всичко опира до това как отиваш там. А ти не си искала да отидеш в космоса, за да изпробваш космически кораб. Искала си да видиш неща, които никой не е виждал преди.
Не знам откъде ми дойде всичко това. Някак си просто го казах. Пенелопе не отговори и се притесних да не би да съм казал нещо погрешно, при това твърде много. Но щом я погледнах, тя беше втренчила поглед в мен. Успях някак да не отворя повече уста и издържах погледа й.
Тя ме целуна.
Колкото и често да си го бях представял, не бях подготвен за тази целувка. Нямам предвид емоционално. Имам предвид тактилната й страна. Силното притегляне на устните й към моите. Това май беше първият път, в който телата ни съзнателно се докоснаха, устата ми притисната в нейната, обкръжени от сияещи скулптури, застанали върху твърдата повърхност на 200 000 000 квадратни километра кълбо от скала, руда и вода, защитени от безкрайната пустош на 300 мили възглавница от атмосферен газ.
Беше най-страхотната целувка в живота ми и ме накара да се почувствам така, сякаш до този момент съм целувал съвсем погрешно.
Пенелопе прекъсна целувката, погледна отново към небето и се отдалечи. За миг помислих, че няма да мога да я понеса, мъката, ако през остатъка от живота ми се наложи да се опитвам да пресъздавам усещането от тази целувка с други хора.
Но тогава тя погледна през рамо към мен.
— Хайде — каза Пенелопе.
21
Докато растях, много пъти се бях заканвал, че ще избягам. Причината беше най-банална и глупава — исках родителите ми да ми обръщат повече внимание или по-друг вид внимание, да са някак по-сърдечни и впечатлени от хилавите ми юношески постижения. Не казвам, че това ме правеше специален. Никога не съм мислил, че съм специален. Точно затова исках да избягам.
Но веднъж, и това може би е ключовият момент в моето детство, баща ми всъщност реагира на заканата ми. Беше се заплел в трънливия въпрос как непредсказуемият път на магнитно зареден астероид би могъл да повлияе на реверсивната траектория на пътешественик във времето, ако се окажат в близък контакт, което се обезсилваше от факта, че астероидът би могъл отдавна да е престанал да съществува. Тъй че търсеше да се съсредоточи в нещо друго и сякаш за първи път в живота ми избра мен.
Казах му, че ще избягам.
— Би трябвало — каза той.
Нямах референтна рамка за този отговор. Баща ми винаги беше твърде зает, за да се занимава с мен. Но сега ме гледаше в очите, сякаш бе избрал този произволен момент, за да ме прецени. Забеляза, че съм там, и искаше да разбере кой всъщност е синът му.
Какво можех да направя? Опаковах една раница и избягах от къщи.
Бях на дванайсет години. Нямаше ме деветнайсет дни.
22
Преди да отида да работя за баща ми, работих на няколко други места. Винаги беше едно и също. От компанията се свързваха с мен, защото частният й кадрови алгоритъм бе избълвал името ми, и потръпваха от интерес, щом разберат кой е баща ми. Чудеха се дали пък и аз не съм случайно гений и дали бих могъл да революционизирам продукта, услугата или системата им. На срещите бъркаха глуповатата ми колебливост със самонадеяно равнодушие. Получавах работата — винаги получавах работата — и им отнемаше две седмици да осъзнаят грешката си. Не бях гений. Бях просто един тип с фамилно име.
Последно работех за рекламна агенция, която специализира в „перцептивен маркетинг“. Гарантират, че рекламите, които виждаш в ежедневния си живот, са настроени към твоя специфичен вкус, стил, демографска, потребителска история и безброй други взаимно свързани критерии. Ако минеш покрай билборд, показва ти нещо, което действително искаш, или подобрен модел на нещо, което вече имаш. Използват въртящи се в реално време натрупващи се данни, тъй че можеш да видиш различна реклама в зависимост от настроението си преди и след обяда, дали закъсняваш, или имаш време да се позабавиш, дали си имал секс тази вечер, или си се карал с жена си онази сутрин. При неудовлетвореност от стоките на някоя компания помагат на конкурент да те привлече към своята марка.