Защо да има непредпазлив секс, когато е толкова лесно да избегне зачеване? Защото, знаете, съдбата или нещо такова. Пенелопе смяташе, че съдбата е предопределила генетично мозъка й така, че да я направи съвършения астронавт, като в същото време й е дала недоловим неврологичен недостатък, гарантиращ, че никога няма да може да се рее из космоса. Съдбата я беше прецакала. Тъй че тя щеше да се надцаква със съдбата. Щеше да залага тялото си и всяка сутрин, в която не се събудеше бременна, щеше да е още една нейна стъпка пред провидението.
Беше си казала, че ако се случи, ще задържи бебето. Който и да се окаже бащата, ще направи всичко по силите си, за да бъдат добри родители. Ще съсредоточи огромните си амбиции в майчинството. Може никога да не пътешества сред планетите, но ще е най-добрата маминка на света.
Само че Пенелопе всъщност никога не забременявала. С колкото и мъже да се прибирала вкъщи, не можела да прецака съдбата си.
Разбира се, когато спах с нея, изобщо не знаех това. Мислех си, че съм специален. Че понеже й предстои да се отправи на първопроходническа експериментална мисия през пространство и време, от която може да не се върне, иска да се изчука за последен път. И по някаква необяснима причина, ме е харесала.
След като не спомена нищо за предпазване, ами, аз бях един от онези типове, които просто приемаха, че взима мерки. Никой никога не очакваше от мен да се грижа за каквото и да било. Още по-малко за нещо толкова очевидно като гаранция, че спермата ми няма да оплоди яйцето й.
Ако ви изглежда, че морализирам, значи не се изразявам достатъчно ясно. Изобщо не ме притеснява, че Пенелопе беше спала с цяла тайфа непознати. Аз бях един от тях. Това, което ме притеснява, е, че бях твърде тъп, за да осъзная, че за нея беше без значение. Поне не по начина, по който ми се искаше да е.
28
Двамата с Пенелопе прекарахме нощта заедно и е възможно да съм достатъчно читав писател, за да предам отчасти замайващата й чувственост. Но не искам. Виждал я бях гола преди, но гледката всъщност е най-малко изкусителното усещане. Чувството от допира на кожата й до моята кожа, тежестта й върху мен, тялото ми в нейното тяло, вкус и мирис, звуците, които издавахме, плътността на цялото онова сетивно преживяване прави начина, по който изглеждаше, някак несъществен. Въпреки че помня отлично как изглеждаше, защото ми каза да оставя осветлението включено.
Вече съм казал твърде много. Искам да е лично, това и нищо повече. Знам, не е важно, не беше важно, но беше важно, все още е важно за мен.
Хайде да опитам отново… спахме заедно.
След това, докато лежахме в леглото ми, защото тя дойде у дома, за да може да си тръгне, когато поиска, говорихме.
Точно това искам да кажа — че не беше просто трийсет и осем минути аеробика със забиване и напрегнато сбогуване. Тя остана почти три часа. Лежахме сгушени един в друг и си говорехме за живота. Най-вече тя говореше за живота си, а аз слушах, опитвах се да задавам правилните въпроси и да запомням отговорите й, в случай че това не е еднократно, в случай че се окаже нещо повече.
Знам, очарователно и тъжно е, дето си въобразявах, че би могло да е началото на връзка.
Тя ми разказа за детството си, за тренировките си за астронавт, за провала си, за депресията, за сексуално ирационалната си фаза. Всичко, което съм ви казал за нея, е това, което тя самата ми каза за себе си онази нощ. Тогава бях омагьосан. Щом споделяше тези интимни, лични разкрития, трябваше да означавам нещо за нея.
Сега изглежда по-вероятно цялото това споделяне да е било пряк пример за жестоката склонност на Пенелопе да се саботира сама. Аз бях синът на шефа й. Синът на шефа й, за когото всички знаеха, че е скапаняк. Това, че спа с мен, че сподели проблемите си, че остана половината нощ, когато й предстоеше да се яви в лабораторията още сутринта, за да бъде изстреляна на трилиондоларова експериментална мисия с пътуване във времето… бях твърде хлътнал, за да схвана какво всъщност става.