А истината е, че все още не ми пука. Дори след всичко, което се случи… аз я обичах. Не смятам, че това оправдава следващите ми действия. Но ги обяснява.
В един момент, толкова късно през нощта, че всъщност беше ранно утро, Пенелопе ми каза защо е решила да размени пространство за време и да стане хрононавт.
— Прекарах целия си живот в усилие да стана най-добрият астронавт, какъвто е имало някога — каза, — а ще бъда запомнена само като предупредителен нагледен урок по процедури на прекъсване. Дълго бях потисната от това. До деня, в който ме осени. Не е важно дали си най-добрият, стига да си първият.
Естествено, че разбрах. Това беше урок, който бях научил на дванайсет години — грешките ти, раните ти, компромисите ти, провалът и болката и гниенето, всичко това се отвява като сухи листа, ако се окажеш първият.
29
В един момент заспах, увит в Пенелопе, а в следващия тя се разви и се измъкна. Този път поне не закъснях за работа. В лабораторията вреше и кипеше. Тълпа научни, корпоративни и правителствени наблюдатели проверяваха комуникационните си устройства на всеки петнайсет секунди. Днес беше кулминацията на живота на баща ми — първата мисия на човечеството назад във времето.
Всичко беше готово да тръгне. Оставаха само рутинните медицински прегледи, за да се гарантира, че основният екип хрононавти е годен за службата. Но след като ги бяха преглеждали всяка сутрин в последния месец, какво изобщо можеше да се е променило от вчера?
Влязох в медицинския център, стараейки се да изглеждам безгрижен, докато очите ми шареха наоколо, търсейки Пенелопе, и се чудех какво ли ще е изражението на лицето й, щом ме види. Имах чувството, че остатъкът от живота ми зависи от това първоначално изражение, преди емоционалните бариери да заключат невербалните й реакции. Исках да я видя, преди тя да ме е видяла, за да засека какво ще пробяга по лицето й — възбуда, съжаление, смущение, надежда, любов.
Такъв идиот съм.
Предполагам, че това е проблемът, когато си свикнал да се будиш в собствените си сънища. Става лесно да сбъркаш романтичната заблуда с реалността.
И наистина я видях първи. Беше обкръжена от тълпа изнервени медицински техници. Помещението беше странно затихнало като след снеговалеж или когато някой е изстрелян в засмукващия вакуум на открития космос. Никой не проговори. Просто чакаха Пенелопе да каже нещо, извърнали погледи навсякъде другаде, но не и към нея. Единственият, който гледаше право в нея, бях аз. А когато тя ме видя, изобщо не стана каквото очаквах.
Гледаше мрачно. Никой не ме беше гледал така, толкова мрачно, откакто бях на дванайсет години, с майка ми пред входната врата на дома на Робин Суелтър, деветнайсет дни след като бях избягал.
И тогава Пенелопе направи нещо немислимо. Разплака се.
30
Беше бременна.
Отскоро. Оплождането беше станало през нощта. Моят най-амбициозен сперматозоид се бе съчетал с нейна вторична яйцеклетка някъде във външната третина на маточната й тръба. В този момент, шест часа след това, зиготата все още не се беше раздвоила нито веднъж. Все още беше едноклетъчен организъм. До митозата оставаха осемнайсет часа. Двайсет и три от моите хромозоми и двайсет и три от нейните хромозоми се бяха навили в дележна ос и мигрираха към противоположни краища на микроскопичната топчица, която пулсираше вътре в нея. Човешкият живот никога не е по-условен.
В човешкото тяло има около 37 000 000 000 000 клетки. Без да се броят микроорганизмите в храносмилателния тракт. Трийсет и седем трилиона клетки, съставени от собствената ти, специфична ДНК. В онзи момент, шест часа след като бях еякулирал във вагиналния й канал като шибан тъпак, безименната зигота Вешлер-Берън представляваше само една клетка — оставаха още 36 999 999 999 999, преди да се превърне в нещо, на което би могъл законно да дадеш име.
Искам да кажа, човек губи между 30 000 и 40 000 кожни клетки всеки час, почти 1 000 000 дневно, 3,6 кг от себе си годишно, вихрушка от мъртви клетки които се обелват и разлитат.
Какво е една клетка във всичко това?
Достатъчно, за да сложи край на кариерата на Пенелопе като хрононавт.
Нямаше значение, че зиготата — нашата зигота — беше едноклетъчен организъм. Тя променяше неудържимо генетичния й състав. Целта на ежедневните медицински сканирания беше да се моделира свръхточна предсказуема карта за всички физиологични цикли в екипа хрононавти. Дори и една допълнителна клетка деформираше тази предсказуема карта и разваляше уникалната ДНК матрица на Пенелопе.