Ако изградиш машина, за чието задействане са необходими петдесет души, какво става в случай, че нещо се обърка по време на пътуване към миналото? Да кажем, че членовете на екипажа са излезли от строя и техният живот, бъдещето на проекта, бъдещето на всичко зависи от един ранен или дезориентиран оцелял, който непохватно задейства аварийния бумерангов протокол, за да ги върне в настоящето? Колкото и изящно сложна да е машинарията и абсолютно точни калибрациите, самият апарат е лесен за употреба, защото би могло да се наложи да е лесен.
Никакви аларми не се включиха, когато бях сканиран за вход. Както казах, там, откъдето дойдох, властта не действаше така. Никой не би нахлул в лабораторията по престъпни причини. Нямахме корпоративни конкуренти или научни съперници. Баща ми беше първопроходник в област с малцина равни нему. И беше наел тези малцина да работят за него.
Дори извън сводестото, подобно на хангар помещение, което побираше апарата за пътуване във времето, нямаше никаква допълнителна охрана. Допускането беше, че никой няма да реши да мине през хлъзгащите се врати в хладния антисептичен въздух и да застане пред тази машина, чието построяване струваше трилиони и се очакваше да донесе доходи в квадрилиони, освен ако няма основателна причина. Когато съоръжението бе построено, сегашните обстоятелства — проектът задържан, водачът на екипажа мъртъв, наследството на баща ми — на пух и прах, не бяха сред възможните дългосрочни проекции.
И все пак ето ме тук.
Време-пространственият транспортен апарат не е чак толкова голям, предвид това, което прави. Централно осева конструкция, свързваща шест овални койки, накичени с лъскав метален такелаж и обкръжени от светещи контролни панели, жужащи и изпълнени с възможност.
Включих го.
Машина, която никога не е използвана, е като бебе, което никога няма да бъде родено.
39
Лайънъл Гьотрайдер не доживя да види бъдещето, което изобрети. Той и Шестнайсетте свидетели на първоначалния експеримент умряха в рамките на три месеца, убити от неочаквано огромните количества тау радиация, която изригна от Двигателя при първото му включване. Гьотрайдер не предвиди колко точно мощно щеше да се окаже изобретението му. Или колко смъртоносно за присъстващите.
Без значение беше какви изражения имаше на онези прочути лица — скептично, възхитено, разсеяно, развеселено, ревниво, ядосано, замислено, уплашено, отчуждено, загрижено, възбудено, равнодушно, разтревожено, отегчено, нагло или мъдро — всички те бяха фатално облъчени. Хемопоетична деградация, водеща до апластична анемия, нерегулярно клетъчно деление, генетично изкривяване, гастрочревно втечняване и васкуларен срив, катастрофално неврологично увреждане, кома, молитва, смърт.
Самият Гьотрайдер беше първият, който умря. Мойсей на границата на обетованата земя. Другите го последваха един по един, мъченици на науката.
Ако има религия там, откъдето дойдох, това е саможертвата на олтара на откритието. Лайънъл Гьотрайдер даде живота си, за да може светът да процъфтява в рай извън въображението му. Фактът, че жертвата му беше плод на случайност, се счита за поетичен.
Връщането до 11 юли 1965 г. беше прагматично, защото радиационната следа, оставена от първоначалния Двигател, е като въже, свързващо ни с миналото ни, хлебни трохи, направени от полуразпаднали се атоми, проследяващи пътека от типа „свържи точиците“ до точния координат в пространството и времето, в които моят свят бе роден. Но същата тази атомна нишка е и диря от кръв, отрова или поезия, защото е същата радиация, която уби Гьотрайдер и Шестнайсетте свидетели.
Точно това отличава първоначалния Двигател Гьотрайдер от всяка друга машина, точно затова е единствената, която можем да проследим през време и пространство, единствената с фаталния недостатък, поправен в следващите модели благодарение на неволната саможертва, направена от онези седемнайсет души в светия храм на нашето бляскаво бъдеще.
Пътуването във времето, за да се види сътворяването на моя свят, не е просто научен експеримент или проява на историческо любопитство. То е и разследване на убийство. Означава да станеш свидетел на раждането на бъдещето и на смъртта на лицето, което го направи възможно.
Винаги съм оценявал факта, че този извисен визионер умря, защото подцени себе си. Ако Двигателят не се беше оказал толкова епохален, Гьотрайдер щеше да е един катастрофален провал.
Това, което прави художественото изображение на активирането интересно, не са реакциите на Шестнайсетте свидетели — те са били формализирани с времето — а изражението, което художникът избира да постави на лицето на Лайънъл Гьотрайдер в момента, в който отприщва изобретението си над света. Скептично? Възхитено? Разсеяно? Развеселено? Ревниво? Ядосано? Замислено? Уплашено? Отчуждено? Загрижено? Възбудено? Равнодушно? Разтревожено? Отегчено? Нагло? Мъдро? Изборът на художника в този многозначителен детайл казва всичко за произведението.