Роден в Орхус, Дания, през 1923 г. — в моя свят има, да кажем, петнайсет различни датски празника, посветени на него — Лайънъл Гьотрайдер беше отраснал в семейство от средната класа с майка датчанка, баща поляк и двама по-малки братя, топло и приятно детство, опетнено единствено от временните пристъпи на делюзивна параноя на баща му. Когато германците завладяха Дания през 1940 г., параноята на баща му стана не толкова делюзивна — някой наистина искаше да го хване. Но животът продължи, както обикновено. На седемнайсет години Лайънъл получи стипендия за Института по теоретична физика към Университета в Копенхаген и така, докато датското правителство се подчини на нацистката власт и умът на баща му гнояса от страх, Лайънъл се премести в Копенхаген да живее с леля си и да следва под ръководството на основателя на института, физика нобелист Нилс Бор, неговия научен идол.
На 29 септември 1943 г. Бор получи ранно предупреждение, че нацистите замислят масов набег над датските евреи на първи октомври с допускането, че всички ще са по домовете си за празника Рош Хашана. Бор веднага замина за Швеция, където според легендата беше убедил краля на Швеция, Густав Пети, да взаимодейства с краля на Дания, Кристиан Десети, за спасяването на датските евреи. Между над седемте хиляди евреи, откарани през протока Йоресун в рибарски кечове, гребни лодки и каяци към Швеция, беше и Лайънъл Гьотрайдер. Спасяването му се оказа безграничен дар за света, но горчива лична трагедия.
Пет месеца по-рано баща му чу от приятели в Полша, че евреи били задържани и им било обещано убежище, но били вкарани в концлагери. Той убеди майка му, че семейството трябва да избяга от Дания, преди да е станало твърде късно. Лайънъл, зает със следването си и убеден, че датският крал ще го защити, тъй като Бор вярваше в това, отказа да тръгне с родителите и братята си, когато платиха на рибари, за да ги превозят тайно през Северно море до Шотландия. Така и не чу повече за тях. След войната разбра, че германски патрул е прихванал лодката и семейството му било пратено в концлагера Хелмно, недалече от родното място на баща му в Лодз, Полша. И така, Лайънъл Гьотрайдер беше спасен, доверявайки се на един мъж с корона.
Няколко дни след пристигането си в Швеция, повярвал, че семейството му е в безопасност в Шотландия, а не вече погребано в масов гроб в леса Жухов, Лайънъл Гьотрайдер лежеше в едно поле извън селската къща, където беше отседнал, загледан към звездите в студена, ясна нощ. Мислеше за това как войната прилича на края на света, но всъщност, каквото и да си причиняват хората, движението на Земята през Слънчевата система си остава напълно неповлияно, орбитата й непроменена и непроменима, постоянна, вечна. Чувстваше се напълно безсилен, сам в чужда страна, но онова вечно въртене му даваше утеха. Не просто утеха — сила.
И в онзи момент Лайънъл Гьотрайдер бе споходен от идея.
След войната той защити магистратура в Оксфорд, докторат в Станфорд и остана в Сан Франциско до смъртта си през 1965 г. Там през 1972 г. бе основан Институтът за напреднала физика „Гьотрайдер“ и започна да обучава най-гениалните и амбициозни млади учени на света, за да станат още по-гениални и амбициозни, включително Виктор Берън, който защити два от трите си доктората там. Ако трябва точно да определя момента, в който баща ми ме отписа напълно, това бе денят, в който кандидатурата ми за Института „Гьотрайдер“ беше отхвърлена. Той беше смятан за един от най-уважаваните им възпитаници и въпреки това нямаше да направят изключение за единственото му дете. Вместо това се преместих от жилището на родителите ми в апартаментчето на осемнайсетия етаж и се записах в Университета в Торонто.
Когато го питаха за военновременните му преживявания, Лайънъл Гьотрайдер отговаряше само, че Нилс Бор е спасил живота му. Върна се в Дания само веднъж, за погребението на Бор през 1962 г. И изглежда на никого повече не беше се доверявал. Малкото му приятели бяха просто учтиви колеги. Живееше сам. Не беше се женил, нито бе имал деца. Това, което имаше вместо други хора бяха безкрайните възможности на собствения му ум и непреклонния му подтик да изгради един по-добър свят.