Неделя е, зданието иначе е празно. Напомняне колко малко се очаква от експеримента, който промени света — никой не искаше да губи време през натоварената работна седмица за това мъгляво представяне на неизвестен учен. Историческите извори твърдят, че присъстващите са дошли от професионално любопитство и лоялна преданост към великите идеали на научното откритие. Но ако се съди по поведението им, вежливо, но нетърпеливо, и домакинската дружелюбност на Урсула, същинската причина е ясна — всички са тук от благоразположение към съпругата на мъжа, който подписва чековете, финансиращи изследванията им.
Въпросният мъж, Джером Франкьор, присвива очи към Лайънъл с онова изражение на лицето, което човек добива, когато не може да се сети за дума, която е на върха на езика му.
Лайънъл отбягва зрителен контакт с всички. Драска в бележника си съсредоточен, с намръщено чело. И тогава забелязва петното червило на маншета на ризата си, където е избърсал устата си. Инстинктивно поглежда към Джером, който поглежда към Лайънъл и вижда петното. Лайънъл Гьотрайдер може да е гений, но не е точно спокоен.
Лайънъл извръща очи, опитва се да се съсредоточи в изчисленията си. Джером стиска ръката на Урсула достатъчно силно, за да я отвлече от приказките. Когато тя поглежда към съпруга си, той отбягва погледа й.
50
Лайънъл пренебрегва тълпата, на слепоочията му са избили капки пот, наднича в няколко контролни уреда. И точно тогава вижда нещо… странно. Чуква с пръст по един от циферблатите.
— Всичко наред ли е, господин Гьотрайдер? — пита Джером.
— Разбира се — отвръща Лайънъл. — Просто трябва да проверя данните за последен път.
— Всички горим от нетърпение да видим какво може да прави измишльотината ви — казва Джером. — Готови сме да ни зашеметите.
— Джером, моля те — казва Урсула. — Имай търпение.
— Американците платиха за всичко това — казва Джером — и мое задължение е да гарантирам, че инвестицията им ще се изплати.
Събраните наблюдатели се споглеждат притеснено, макар че е трудно да се разбере дали са объркани заради Лайънъл, или се чувстват неловко от шумната вулгарност на Джером.
Лайънъл поставя някакво устройство в конзолата, модифицирана Гайгер-Мюлерова тръба, предназначена да отчита честотата на полуразпад на радиационни вълнови форми — идеята е, че Двигателят би могъл да генерира непознати досега видове радиация, които трябва да идентифицира и каталогизира. Примитивните цветни лампички на устройството светват и сензорите му издават резки скърцания и стържене, засичайки радиационна сигнатура от неизвестен произход. Лайънъл нахвърля припряно няколко изчисления и напрегнат, моли Урсула да дойде и да погледне. Мърморят си твърде тихо, за да ги подслушам откъдето стоя, но след това любопитството като че ли надделява над дискретността на Урсула.
— Как е възможно това? — казва тя. — Ти дори не си го включил.
Чудесен въпрос. Как наистина би могло да се излъчи неоткрит вид радиация, когато Двигателят все още не е активиран? И отговорът е… аз.
Твърде късно си спомням, че нематериалността не е просто в това да предпази хрононавтите да не събарят чашки с кафе. Тя е за да гарантира, че нищо от бъдещето не може физически да присъства в миналото. Неща като, сещате се, неоткрити видове радиация.
51
Разкъсан съм между паническата необходимост да се върна в настоящето, преди невъзвратимо да прецакам нещо в 1965 г., и възпламенения ми интерес към всичко, на което съм свидетел, и двете пропити с осъзнаването, че е възможно вече невъзвратимо да съм прецакал нещо в миналото, в който случай настоящето ми би могло вече да не съществува.
Но не, фактът, че съществувам в 1965 г. означава, че 2016 г. все пак трябва да я има, защото трябваше да бъда изпратен назад отнякъде… нали? Човек разбира, че има един сериозно шибан ден, когато онтологията се превръща в теорема на живот или смърт.
Баща ми беше вградил няколко технически предпазни средства в апарата за пътуване във времето, гарантиращи автоматично връщане до точката във времето и пространството, от която бях запокитен — онова, което хрононавтите наричат „бумерангов протокол“, защото… всъщност не знам защо. Може би просто звучи страхотно. Предпазните средства би трябвало да доведат до рематериализирането ми в лабораторията на баща ми една минута след като напусна. Стига Двигателят Гьотрайдер да не излезе от строя, когато го включат, защото неволно съм развалил нестабилно калибрираните му вътрешни функции с каквато там непредсказуема енергия се лепва по мен при пътешествията ми в пространство-времето и изпарява половината континент, включително парцела в Торонто, на който ще бъде построена лабораторията на баща ми.