шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано говна шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано говна шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано шибано шибано шибано шибано шибано
шибано говна говна шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано говна говна говна говна говна говна говна говна говна шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано шибано говна. Шибано шибано говна шибано шибано шибано говна. Шибано.
57
Събуждаш се в болница.
Събуждаш се в болница и ти казват, че си колабирал на един строителен обект.
Събуждаш се в болница и ти казват, че си колабирал на един строителен обект и не са сигурни какво точно се е объркало с мозъка ти, но каквото и да е то, довело е до това, че си треперил и си се гърчил на излятия бетонен под и си повтарял непрекъснато „шибано“ и от време на време „говна“.
Казват, че името ти е Джон Берън.
Казват, че името ти е Джон Берън и не знаят защо мислиш, че името ти е Том Берън.
Казват, че името ти е Джон Берън и не знаят защо мислиш, че името ти е Том Берън, но вероятно е свързано с това, че си колабирал и си треперил и си се гърчил и ругал.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен и да им обясниш, че не знаеш защо мислят, че името ти е Джон вместо Том.
Правиш всичко възможно да останеш спокоен и да им обясниш, че не знаеш защо мислят, че името ти е Джон вместо Том, но току-що си видял някои доста забележителни неща, които завинаги ще променят начина, по който мислим за несъмнено най-важните десет минути от цялото време, и ако би могъл просто да видиш баща си, въпреки че ти е ядосан, с основание, както знаеш, но ако би могъл просто да му кажеш какво си видял, си убеден, че той ще разбере колко важно е то и ще ти помогне да им обясниш, че самият факт, че изобщо си жив, че който и да е от тях изобщо е жив, доказва, че не си прецакал нещата толкова зле, колкото си можел, тъй като въпреки всички разумни шансове някак си успял да обърнеш ситуацията, която е ескалирала със светкавична скорост към някакъв наистина краен хаос, и вижте, макар и да разбираш, че няма, да речем, награда за това, че не си изкривил основната нишка на човешката история, предвид обстоятелствата едно просто благодаря не би било нещо неразумно, което да очакваш.
Гледат те.
Гледат те и осъзнаваш.
Гледат те и осъзнаваш, че са родителите ти.
Майка ти е жива.
Майка ти е жива и започваш да плачеш.
Майка ти е жива и започваш да плачеш и не можеш да спреш.
58
Не ме бива много с поддържането на напрежение, така че ще пропусна наративното увъртане и ще обясня какво, по дяволите, се случва — аз съм тук. В смисъл, тук. Това тук, където сте вие. Това тук, в което не би трябвало да съм.
Часът е 17:57 в понеделник, 11 юли 2016 г. Изглежда съм бил в безсъзнание близо три часа.
Когато аварийният бумерангов протокол на апарата за пътуване във времето беше задействан от започналото свръхнагряване на реактора на Двигателя Гьотрайдер, автоматично бях изстрелян обратно в своето време, по-точно шейсет секунди след като бях напуснал — баща ми не беше успял да програмира връщането да е мигновено, но смяташе, че цяла минута затаен дъх би възбудила инвеститорите му.
Само че не се появих отново в изоставената лаборатория. Защото тук онази лаборатория изобщо не бе построена. Защото тук баща ми изобщо не беше изобретил пътуването във времето. Защото тук 11 юли 1965 г. не беше преломна дата в историята. Защото тук тя е просто поредният ден.