— Бях там. Видях всичко.
— Кога точно пристигнахте в онзи ден?
— Няколко минути преди да влязат другите. Шестнайсетте свидетели. Така ние, ммм, ги наричаме. Вие бяхте сам в лабораторията. А после влезе тя, Урсула Франкьор.
— Видяхте ни. Заедно.
— Да.
— Преди колко време беше това за вас? Онзи ден в лабораторията?
— Две седмици. Две и половина, предполагам.
— Урсула често казваше, че и най-сложният въпрос във физиката е дребна работа в сравнение с противоречията на човешкото сърце.
— Чувал съм го и преди. От дъщеря й.
— Срещнахте се с Ема?
— Тъкмо тя ми каза къде да ви намеря.
— Каза ли нещо за мен?
— Мислите ли, че вие сте баща й?
— Изненадан, Лайънъл хлътва малко, но напречниците на краката му всъщност не искат да го пуснат, тъй че има онзи странен отпуснат вид, все едно е облечен в костюма на по-голям човек, само че направен от мускулите и кожата му.
— Не знам — казва той. — Възможно е. Не, вероятно е. Урсула отказа да направим изследвания. Каза, че това е замяна. Като адамовото ребро, превърнато в Ева. Ръката на Джером щеше да стане неговата дъщеря. Опитах да се пошегувам веднъж, че съм изненадан, че човек с нейния интелект би прибягнал до библейска аналогия, и това бе единственият път, когато Урсула ми показа коравата си страна. Каза, че това е сделката. Бебето беше на Джером или нямаше да има бебе.
Очите му се овлажняват. Извръща поглед, но не мисля, че е заради мен. Сякаш не иска Двигателят да го види, че плаче.
— Джером знае ли? — пита той.
— Урсула му е казала за връзката ви. Подозира за Ема, но не е сигурен. Според мен не знае, че сте се видели с нея в Хонконг, преди да забременее.
— Как, по дяволите, разбрахте?
— Ема ми каза.
— Тя знае?
— В болницата, малко преди да умре, Урсула й казала, че никога не е престанала да ви обича. На погребението вие сте й казали, че живеете в Хонконг. Мисля, че е направила връзката. Това, че изобщо не прилича на Джером и много прилича на вас помага.
Лайънъл се усмихва съвсем леко.
— Бива ни в прикриването на следите — казва. — Никой не знаеше, че връзката ни продължи.
— Е, Ема е в края на четиридесетте. Онова пътуване е било отдавна.
— Не. Изобщо не спря. Връзката ни продължи петдесет години. Свърши едва миналата седмица.
— Миналата седмица? Урсула умря преди две години.
— Е, да — казва той. — Има още нещо, което трябва да ви покажа.
107
Чака ни черна кола, шофирана от същата дебеловрата мутра от склада — Лайънъл го нарича Вен — и не разпознавам марката или модела, защото, разбира се, колата е проект на самия Лайънъл, конструирана от свръхгъста биоразпадаща се сплав и движеща се на батерия, зареждана от Двигателя. На лъкатушещия крайбрежен път от Шек О около източната страна на остров Хонконг до Чай Уан Лайънъл ми разказва какво се е случило с него между злополуката в 1965 г. и днес.
Лайънъл Гьотрайдер все още е явно несравним гений, но прескача от тема на тема. Изглежда няма много хора, с които да разговаря, а имаше много странични неща, които да обяснят тайнствени технически факти, въпреки че аз не се интересувах, а нека да си го кажем, това беше може би най-важният ден от живота ми. И все пак се улових, че се разсейвам от размазаната гледка покрай нас, стръмни канари, обрасли с тучна растителност, пластове мъгливи зелени хълмове и хладната синева на залива Тай Там, докато Лайънъл върти по криволичещи пътечки за неща като разликата между фотони и поларитони — ако наистина ви интересува, поларитон е комбинация от фотон с двуполюсно материално възбуждане като фонон, вид квазичастица в кондензирана материя, което включва вибриращи еластични мрежи от взаимодействащи атоми и молекули — и ако попихте повече от три последователни думи от това, тогава, поздравления, вие и Лайънъл Гьотрайдер бихте се разбрали страхотно.
По същество след аварията на 11 юли 1965 г. всичките седемнайсет оцелели бяха поставени под карантина в една и съща болница — знам, толкова неудобно — защото имаше съвсем основателен страх, че са смъртоносно отровени със съсипваща костния мозък доза радиация. Всички бяха чисти, необлъчени.
Не знам как да кажа на Лайънъл, че всички в онова помещение, включително той, Урсула и Джером, щяха да са мъртви до няколко месеца, ако аз не бях променил времевата линия. Очевидно е заложил много на вярата, че експериментът му би трябвало да е преобразил света, но без да подозира за ужасната им смърт. Любовният им триъгълник не беше петдесетгодишен. Беше неизвестна, отдавна погребана тайна, над която бяха издигнати статуи на неговото величие. Буквално — в Сан Франциско има гигантска статуя на Лайънъл Гьотрайдер на мястото, където бе разпръсната пепелта му, с реплика на оригиналния Двигател Гьотрайдер в ръка, който излъчва собствената си искряща спирала.