А. Г. Слейтър — Всички шепнещи кости
1
Виждате ли онази къща, кацнала недалеч от гранитните скали на Гоблинов нос? Недалеч от ръба, където едно време се е издигала църква? Много внушителна къща е тя. От дълго време е тук (много по-дълго от църквата — и преди, и след нея) и вече не е точно къща, а по-скоро нещо като крепост. Навярно „укрепено имение“ би я описало най-добре, съчетание от постройки от различни периоди. Най-стара е четвъртитата кула, от времето, когато родът за пръв път е изкарал достатъчно пари, за да подобри положението си. Четири етажа, таван и изба, насред която е изкопан дълбок и широк кладенец. Може да си помислите, че целта му е да снабдява къщата в случай на обсада, но водата е солена, а някъде по средата, под повърхността й, се виждат (ако се взрете съсредоточено на светлината на фенер) сребърните пречки на решетка, която спира нещо да влезе или да излезе. Кладенецът винаги е бил забранена територия за децата в къщата, независимо че стените му са високи, толкова високи, че никое от тях не би могло неволно да се прекатури вътре.
Каменните стени на кулата — понякога сиви, понякога златисти, понякога бели, в зависимост от сезона, часа и количеството светлина — са покрити със странно яркозелен бръшлян, зиме и лете. Вляво и вдясно има крила, добавени по-късно, стаи и спални, за да се побере нарастващото семейство. Кога са построени конюшните можем само да гадаем, но в момента са в окаяно състояние, което навярно се дължи на изчерпаните в последно време богатства.
В стените се виждат прозорци със стъкла — и прозрачни, и цветни, от времето, когато родът О'Мали е можел да си позволи най-доброто. Те пропускат светлината, но не могат да попречат и на студа да влезе, затова камините навсякъде са огромни, достатъчни да се изправи човек в цял ръст или да се опече вол. Сега обаче повечето огнища си стоят незапалени, а в спалните крила не е останало нищо освен прахоляк и спомени; обитават се само три апартамента и една таванска стая.
Строили близо до ръба на скалите — но не твърде близо, защото били мъдри, онези първи О'Мали; знаели колко ненаситно може да е морето, как би изяло дори скалите, ако му се удаде възможност, така че има обширни зелени морави и стена с прилични размери почти на ръба, която да удържи всички освен най-непоколебимите, най-глупавите, да не се катурнат в морето. Застанете на стъпалото на обкованата с желязо порта на кулата (оформено и гравирано така, че да наподобява въжета и моряшки възли). Погледнете напред и пред очите ви ще се открие морето; обърнете се леко вдясно и в далечината ще съзрете Вълнобор, който оттук изглежда съвсем мъничък. Има и пътека, която се вие и криволичи и по която с лекота можете да слезете надолу до ивица дребни камъчета с формата на полумесец. В далечния й край някога е имало пещера (чието срутване вече никой не помни), изровена от прилива, в която не бихте искали да попаднете в грешния момент. Там безразсъдните са дирили съкровища, защото изобилства от слухове, че родът О'Мали извършвал контрабанда и пиратски набези и криел нечестно спечелената си плячка там, преди да я пренесе безопасно другаде и да я размени за злато, с което да се умножи вече и без това неизброимото семейно имане.
Много отдавна са тук семейство О'Мали и истината е, че никой не знае къде са били преди. Също така никой не помни време, когато не ги е имало или поне не се е говорело за тях. Никой не казва „преди О'Мали“ и има защо; историята им е мъглява и това до голяма степен се дължи на собствените им усилия. Местните легенди твърдят, че се появили с предните отряди на армия, командвана от някой благородник или благородничка, или пък събрана от бойните абатства по времето на по-интензивните военни кампании на Църквата, и поела от или за катедралния град Лоделан, когато монарсите там се сражавали за земи и богатства. Навярно били войници или пък съпътствали армията с цел да се възползват, отмъквайки каквото могат, без никой да забележи, докато не натрупали достатъчно, за да си създадат име.
Набляга се на това, че били необичайно високи дори за район, в който дългокраки натрапници от отвъдокеанските земи щедро били пръснали семето си. Били тъмнокоси и тъмнооки, но с така ужасно бледа кожа, че от време на време се шушукало, че О'Мали изобщо не излизат на дневна светлина, но това не е вярно.
Харесали си земята край Гоблинов нос и построили кулата си, която кръстили Гоблинова бърлога; замогнали се бързо. Присвоили още земя и наели арендатори да я обработват. Винаги имало и сребро в хазната им, от най-чистото и бляскавото, макар да не казвали на никого откъде е дошло. После построили кораби и взели да търгуват, после построили още кораби и търгували още, стигнали по-далеч. Забогатели от мореплаването и всички чували да се говори, че О'Мали не ставали жертва на моретата; галеоните и каравелите, барковете и бриговете[1] им не потъвали. Дъщерите и синовете им не се давели (освен онези, които трябвало), защото плували като тюлени, научени от първото си вдишване, първата крачка, първото загребване. Не разширявали кръга си, като рядко се женели или омъжвали за хора извън разклоненията на рода. Множели се като зайци, но в основата си оставало едно ограничено родословно дърво; същинските потомци, носещи името О'Мали, били най-горди от всички.