— Какво ще правим сега?
Джедадая ме придружава обратно до голямата къща около четири сутринта. Почти не говорим, но вървим близо един до друг. Когато наближаваме предната морава, за всеки случай се придържаме към дърветата (макар че никой в тази къща не става рано) и заобикаляме отстрани, а оттам в сенките на задния двор. Отварям вратата, а после го хващам за ръката и го дръпвам след себе си. Не мога да поискам сметка на чичо ми, поне не още. Искам да знам какво е станало. Искам да измъкна Ена от лапите на Нели. Искам да съм в състояние да докажа всичките си обвинения. Искам да знам къде е погребана майка ми. Толкова много искам да знам, но трябва да играя тази игра докрай.
Но това… това е нещо, което мога да направя, един начин да бележа бунта си.
Той не се дърпа, не задава глупави въпроси, просто ме следва, като внимава да стъпва леко по пътя. Заключвам вратата на стаята си… за пръв път, откакто съм тук; за пръв път усещам, че сънят ми може да не е спокоен и необезпокояван.
В стаята ми… в стаята ми следва почти същото като със зеленоокия убиец, само че за по-дълго. И също така тази нощ има нежност, докато онзи път беше единствено плам и жажда. Той ме милва по гърба, проследява белезите, останали от баба ми, но не ги споменава. Джедадая пита какво искам, а после го прави.
Също така пита, в един от спокойните мигове, за морските хора.
— Не знам точно защо, но ме последваха от Вълнобор. Веднъж се опитаха да ме удавят. — Само че, мисля си, наистина ли опитаха? — Семейството ми е забогатяло от мореплаване, но от нас не е останало много. Вече съм само аз от основния род. Множество братовчеди с разредена кръв, но аз съм последната О'Мали. Мислех, че е останала и майка ми, но… — Преглъщам. — Не знам какво искат.
Не му казвам за песента им, че когато ме няма, ще са свободни, защото доверието е нещо, което се печели, и още не съм готова да му го дам.
А след като той си тръгва на сивеещата светлина точно преди зазоряване, полагам длан на мястото, където лежеше, докато вече не усещам топлината му. Лежа там и едва откъсвам мислите си от широките му рамене и масивните гърди, от белезите по тялото му, за които може би ще го питам някой ден и той може би ще ми разкаже. Мисля си за онова, което трябва да сторя, и се чудя как да подходя. В някакъв момент заспивам, но не след дълго се събуждам, обляна в пот, след като съм сънувала как се озовавам в дупката в земята до баща ми, а той извръща към мен празните си очи и прошепва: „Не те познавам“.
32
— Добро утро, Нели.
Влизам в кухнята без предупреждение, при което я изненадвам както се е навела над тенджерата с — ако съдя по миризмата — яхния, която се готви на огнището. От парата лицето й е почервеняло, русите й къдрици са провиснали. Събудих се доста след времето за закуска. Ена седи в детско столче до голямата дървена маса, гризе коричка хляб и трохи от нея, омесени със слюнка, красят розовата й кожа и предницата на лигавника й. Момиченцето се усмихва, когато ме вижда, и удря по дървения плот на масата. Изражението на Нели помръква.
Отивам право при детето и взимам влажна кърпа от издяланата от камък мивка. Избърсвам Ена, за да й придам приличен вид, а после й напълвам шише и й давам истинска закуска. Тя е послушна и тиха, доволна, че някой й обръща внимание. Нели ми хвърля раздразнен поглед. Като знам истината за нея — че е била наета само да бъде дойка, — не си представям, че с радост е приела и задълженията на икономка, в съчетание с всичката черна домакинска работа и готвенето. Очевидно решението не е било нейно; чудя се докога ли присъствието на чичо ми в леглото й ще държи нея послушна?
После се чудя колко ли планират да останат тук. Чудя се доколко са обмислили предварително цялата тази измама, от колко време се познават? Едуард ли е бащата на бедната Мерод, станала на пепел през онази нощ? Чудя се дали, преди непредвиденото ми пристигане, вече са се готвели да си заминават? Какво ли са щели да сторят с Ена? След като е загубила собственото си дете, колко е привързана Нели към малката ми сестра? Дали вече мисли за детето като за свое? Заместител на онова, което е изгубила? Дали са щели да вземат Ена със себе си? Или да я оставят при някого от селяните или сама тук, в голямата празна къща, за да я намери някой… или да не я намери?