— Мога ли да ти помогна с нещо, Нели? — питам дружелюбно. — Струва ми се, че не допринасях достатъчно. Съжалявам за това. Как бих могла да облекча работата ти?
Тя само ме зяпва слисано, присвила очи.
— Може да викаме някои от селските момичета веднъж седмично, да помагат с чистенето? Струва ми се, че работата е абсурдно много, за да се очаква от една жена да я върши сама. Всичките тези стаи, всичкият този прах.
— Аз се справям — отбелязва тя с отбранителен тон.
— Не твърдя друго, скъпа Нели, просто искам да съм сигурна, че си щастлива и отпочинала. Знам, че грижите за сестра ми изсмукват голяма част от енергията ти и не може да се очаква да вършиш това и да поддържаш къщата в ред. — Намръщвам се. — Сънят ти все още ли е неспокоен? Тормозят ли те кошмари? Друго нещо да те безпокои?
— Добре си спя — отвръща тя, а после пита: — Кой твърди обратното?
Нели не блести с особен ум. Чичо ми е чаровник и убедителен лъжец, с бързи реакции и винаги готов отговор; нищо чудно, че с такава лекота доминира над Нели. Твърде удобно ми се струва да са се срещнали на шосето по пътя насам.
— Къде си работила по-рано, Нели? — Тя ме зяпва и решавам да рискувам, понеже се сещам, че баща ми редовно е пътувал само до едно място. — В Свети Синуин ли? Чувам, че било интересно място. Добра позиция ли заемаше там? Надявам се, че родителите ми са ти предложили добри условия, за да дойдеш тук. Черновир е толкова изолиран, толкова спокоен, липсват всякакви развлечения.
— Не съм от ония, на които са притрябвали развлечения. — Тя едва не изплюва думата. — на пристанищна курва ли ви приличам?
Да, мисля си, и то не от скъпите.
— О, Нели. Нямах предвид нищо такова. Ние… просто ми се стори, че започнахме лошо, а понеже трябва да продължим да живеем заедно, навярно е добре да се опитаме да сме вежливи една с друга?
Твърде късно е да се сприятеляваме или дори да се преструваме — не мисля, че изобщо е имало такава възможност, предвид онова, което навярно се върти в главата на Нели, — но като привидно полагам усилия, вярвам, че ще започна да подривам почвата под краката й. Та нима Ифа О'Мали не ме научи как да се справям с враговете? Сещам се за леля Флори и съпруга й — и двамата лееха злоба по адрес на Ифа с години, докато баба ми не реши да омае чичо Сайлъс, да го съблазни и да измъкне значителна част от състоянието му (само капка в океана на дълговете ни). С един добре премерен удар тя унизи Флори и направи Сайлъс на глупак. Разделяй и владей, възползвай се от слабостите. Нели е слабото звено, тя откликва гневно; Едуард Елиът само се усмихва и мисли бързо. Нели има отговорите и от нея мога да ги измъкна, а в тези отговори се крие ключето към падението на предполагаемия ми чичо.
Ако му е трябвала дойка, дали баща ми ще е знаел какво да търси? В Гоблинова бърлога за мен се е грижела Мора; тук Ена е била първото дете, за което се е налагало да поеме отговорност. Как му е била представена Нели и от кого? „Чичо“ Едуард, дали той не е бил посредникът? Дали не се е запознал с баща ми в някоя пивница? Едуард е голям чаровник — дали и баща ми не го е сметнал за такъв?
Защо сте дошли в Свети Синуин?
По работа, добри ми човече, и да намеря дойка за невръстната ми дъщеря.
О, драги приятелю, познавам точната жена, чудесен характер и изключително добродетелна!
Представям си ги как се смеят покрай еднаквите си фамилни имена (ако това не е поредната лъжа на Едуард — „О, какво съвпадение само, да срещна още един Елиът!“ — с която е целял да се сближат повече), а и Лиъм не е имал приятели, само майка ми. Колко ли самотен е бил? Колко склонен да бъде омаян и да се сприятели? Баща ми е платил сметката, без да крие тежестта на кесията си. Бил е заведен на среща с Нели Даниелс, която явно е успяла да се представи по-добре там и тогава, отколкото тук и сега. Но навярно и не е била под такъв стрес. Вероятно предложението на Лиъм Елиът е представлявало нова възможност, средство за измъкване от друга неприятна ситуация или просто път към по-приятен живот.
Но Нели, о, Нели. Усмихвам й се. Забелязвам, че изобщо не отрече за Свети Синуин. Ставам и измъквам Ена от ремъците и столчето. Нели ме поглежда, приближава, сякаш да поеме детето.
— Днес ще взема Ена с мен, Нели, благодаря ти. Така ще имаш време да се погрижиш за повече неща, отколкото обикновено успяваш да свършиш за един ден. О, и помисли върху предложението ми. Сигурна съм, че чичо Едуард ще се съгласи; на мен той винаги ми угажда.
Тя не казва нищо, макар да усещам, че й се иска; завидна сдържаност.