После се поколебава.
— Мириам, каквото и да кажеш, няма да се обидя. Не познавах родителите си; оставили са ме с баба ми и дядо ми още като съвсем малка и за мен са непознати. — Преглъщам. — Но се опитвам да узная истината за тях.
Тя кимва.
— Баща ви не го беше грижа за никого в това имение. Беше хубавец, арогантен и властен, мислеше се за нещо повече от нас. Беше отдаден на майка ви, но само това мога да изтъкна като положително качество. Никога не се консултираше, само нареждаше, никога не приемаше съвети, нито споделяше информация, ако не му се налагаше. Не умееше да ръководи и само лоялността към майка ви държеше хората тук.
Вече знам, че чичо Едуард не го бива в ръководенето на имение; изглежда, и баща ми е бил същият.
— Мириам, кой ти каза, че Едуард Елиът е брат на баща ми?
— Нели. Някога, когато си даваше труда да говори с нас, тя каза, че с него се срещнали случайно на пътя.
— И тримата живяха заедно в къщата три месеца?
Тя кимва.
— После една нощ избухна пожарът и Мерод загина, на другия ден родителите ви заминаха за Вълнобор и същия следобед чичо ви каза на цялата прислуга в къщата, че вече не се нуждае от тях.
— Какво стана, след като дъщерята на Нели загина?
— Чичо ви каза на господин Редмънд, че станала злополука. Че крилото ще бъде запечатано, защото избухнал пожар. — Мириам посочва с глава Ена. — Сега за пръв път виждам госпожица Ена отблизо от месеци насам.
Каза. Казали са, но не е имало кой да ги опровергае или да разкрие истината, а единствените, които са я знаели, са били Нели Даниелс и Едуард Елиът. Поглеждам Ена, която си спи. Спохожда ме мисъл. Две момиченца, които си приличат достатъчно да ги помислиш за сестри; едното щастливо, другото нещастно. И тази малка сестричка в краката ми, която никой освен Нели Даниелс не е виждал от месеци и чийто нрав изведнъж се е „усмирил“?
Преглъщам с усилие. Ена не е била първото дете на майка ми; не е била дамгосана като мен, като Изолда, като Ифа, като всички първородни О'Мали.
Едуард Елиът е опразнил къщата от свидетели. Родителите ми са мъртви. Ами ако Едуард е излъгал за избухването на пожара? За смъртта на Мерод? Ами ако всичко това е започнало с убийството на пеленаче?
— Как се държеше Нели със сестра ми? Ена е била трудно дете.
Стиснатите устни на Мириам ми казват всичко, което трябва да знам.
33
Когато се връщам в къщата, подавам Ена на Нели, която подозирам, че е истинската й майка. Отивам в стаята си и заключвам вратата. От дъното на раклата вадя книгата с приказките на О'Мали, която Изолда е започнала да възстановява — за пръв път ми се отваря възможност да я разгледам.
В началото има десет празни страници и това ми се струва странно. Сещам се за старата версия в Гоблинова бърлога, за отрязаните страници в началото. Внимателно разлиствам книгата, като преглеждам всяка страница, за да се уверя, че няма слепени. Вглеждам се в празните: пръскам ги с вода, вдигам ги към лъчите на следобедното слънце, нахлуващи през прозореца, запалвам свещ, за да видя дали димът няма да разкрие тайните, които пазят; порязвам пръста си и изпробвам същото с кръв, но без полза. А после, най-сетне, стигам до края. За задната корица, без изобщо да е скрито, е залепено парче пергамент, прегънато така, че да образува джоб. А в този джоб има листове, гъсто изписани с ъгловат почерк — който не помня да съм виждала досега — на същата хартия като в старата книга с приказки, а ръбът им е гладко срязан с нож, навярно един конкретен със седефена дръжка.
Оставям тома на пода до стола, приглаждам страниците в скута си и се зачитам.
Имало едно време една жена, която пеела.
Не била красива, или поне не изпъквала с красотата си, не и като онези жени, за които пеели бардовете и пишели поетите, но била висока, тъмнокоса и тъмноока, движела се с грация, която можела да я направи невидима, ако пожелаела, или център на вниманието — ако така предпочетяла.
Ала тя пеела.
И свирела на арфа, издялана не от дърво, но в същата форма, която можело да се очаква. Струните били изплетени от коса, черна като абанос, и омагьосани да издават правилните ноти. Инструментът бил изработен от кост, както би си дал сметка всеки, който се приближал достатъчно, макар да била излъскана до блясък. Струните били придържани по местата си от костичките на пръсти и все пак звуците, издавани от този роден от смъртта инструмент, били просто омайни. И никой не знаел чии кости били използвани при изработката му, и никой никога нямало да узнае. А жената, тя пеела.