Той присвива очи.
— Бива те да събираш информация, така ли? Ще трябва да те наблюдавам по-внимателно, Мирен, у теб има повече, отколкото личи на пръв поглед.
— Не е така. Просто искам да ме оставят на мира.
— Уви, това не е възможно, защото нуждите на други са с предимство пред твоите.
— Пак те питам, как ме откри?
— В Звънчедол. Представи си изненадата ми, когато научих за присъствието на приятеля ми Елингъм там.
Представи си още по-голямата ми изненада, когато една вечер отидох на представлението им в театъра и докато седях сред публиката, чух механичната жена да изпълнява нещо ново. Първо прекрасните си песни, а после приказка — о, такава приказка, която би знаела само една О'Мали, и то произнесена с гласа на една О'Мали.
— Аз съм Елиът — прекъсвам го, но той не ми обръща внимание.
— И ако това не е достатъчно, да не забравяме и обицата, която си оставила при онази жена. Елингъм не е искал да я продаде и тя си направила от нея доста впечатляваща огърлица. Не ми отне много време да изтръгна от него информацията, от която се нуждаех.
— Какво си му сторил? — повишавам глас.
Той вдига вежда.
— Нищо. Поне не на него — той е по-загрижен за останалите, отколкото за себе си, — тъй че заплаших онази жена, червенокосата. И той ми разказа за това място, този Черновир, и ми нарисува чудна карта.
Ейдън не споменава Бриджид, така че мога само да се надявам, че не знае за нея и Елингъм. Той подръпва дрехите си, а аз го питам:
— Къде са хората ти? Къде е каретата? Къде са всички, на които плащаш да ти вършат мръсната работа?
Той не отговаря, тъй че задълбавам още малко:
— Къде е изисканата ти карета? — Спомням си думите на Джедадая, че според баща му някой се опитвал да премине през плета. Вглеждам се с нови очи в раздраните му панталони и сако, в петната от просмукала се кръв. — Къде са хората ти, чистите ти дрехи? Спал си на твърдата земя, пътувал си тежко. Какво е станало с всичките ти господарски притежания, Ейдън Фицпатрик?
Той се взира сърдито в мен.
— Разбери, Мирен, заминаването ти сериозно се отрази на живота ми. Бракът ни беше част от уговорка, която сключих — и без теб тази сделка пропада, така че ще те върна, независимо дали го искаш, или не. — Той отново се навежда напред. — Не би могла да си въобразяваш, че ти самата струваш всичките тези усилия, нали?
Отново се сещам за думите на зеленоокия за неразумните сделки и договорките, повличащи други договорки, за едрите риби, които изяждат дребните.
— Достатъчно ценна съм за теб, за да прекосиш цялата страна съвсем сам с цел да ме завлечеш обратно. Какво — питам равно — си мисли Бетани Лорънс, че ще спечели от брака ни?
— Обещах й сребро — отвръща той и се прегърбва на стола си. — Сребро, каквото произвеждаха О'Мали едно време, сребро, което идваше от морето. Неограничено количество. И затова си ми нужна ти, последната О'Мали, онази с най-чистата кръв, ти и утробата ти, и децата, които ще родиш. — Той изсумтява някак развеселено. — Но малкото ти бягство наведе Кралицата на крадците на мисълта, че не мога да изпълня обещаното, че не всичко е под мой контрол, както твърдях. Тя конфискува притежанията ми до момента, в който се върна заедно с теб. Това начинание, каза, щяло да ми се отрази добре, да ме накара пак да впрегна в работа собствените си ръце и да си спомня колко е важен личният надзор.
— Тя знае ли за Черновир? — питам колкото се може по-небрежно. Да не дават боговете Ейдън да научи за мината — и за това как Изолда е осигурявала добивите й.
Той се засмива.
— Не съм нито глупак, нито лакей, каквото и да си мисли тя; не предоставям отчети за напредъка си. Тя не знае къде съм, а само, че ако си искам живота обратно, ще се върна заедно с теб. — Той се ухилва и далеч не е красива гледка. — И ти ще ми родиш деца, Мирен, и ще дам поне едно на морето, и сделката ни ще бъде възобновена. Или по-скоро, тази с морската кралица.
Дъхът ми секва. Колко му е разказала Ифа? Какво е споделила с него, което не е казала на мен, за да го убеди да се съгласи със замисъла й? Преди да осъзнае, твърде късно, че той има свои собствени планове, по-големи и по-хубави; едрите риби изяждат дребните. Дали не знае онова, което аз само подозирам? Ейдън вижда изписания на лицето ми въпрос.
— О, Ифа ми каза за Изолда и крадливите й пръсти, за онова, което е отмъкнала. — Той се усмихва. — Доста удобно в крайна сметка, че ти избяга и ме доведе тук.
И аз се замислям отново за размерите на морските хора, които съм виждала, и се сещам, че кралиците са още по-големи, така че как Изолда е взела подобно нещо? Спомням си думите на Малакай, че Изолда имала дарбата да уголемява и смалява нещата, и за сребърната люспа в поточето. Спомням си приказката на Мора за вещицата, която си пожелала безсмъртие, но забравила да си поиска вечна младост, така че като остарявала, се смалявала още и още, и още, докато накрая можела да се побере в бутилка, и си останала там, издавайки звуци, които всички мислели за жужене на насекоми. Сещам се за стъклените кутии, които видях в стаичката на Изолда, как биха били идеални за нещо с размерите на костур или треска.