— А сега, Мирен, мисля, че е време да си взема обратно откраднатото.
— Нямаш право — отвръщам. — Ти не си О'Мали, а някаква издънка, която се мисли за нещо повече, отколкото е. Мислиш ли, че Ифа би сключила сделка с теб, ако имаше друг избор?
Той почервенява още повече; още не е толкова бесен, че да ме удари, но достатъчно, надявам се, да стане немарлив.
— Каквото и да мислиш за мен, Мирен, ще бъда твой господар. А аз обичам да пречупвам духовете. Колкото по-дълго се противиш, толкова повече ще ми хареса. — Той се изправя. — А сега е време да си прибера онова, което ми принадлежи.
— И как точно ще я върнеш обратно в Гоблинова бърлога? Да не си усвоил чародейството, Ейдън? Можеш ли да направиш същото като Изолда? Да я смалиш толкова, че да се побере в джоба ти? — изсмивам се.
— Ще се погрижа за превоза. Нали има изба?
Кимвам.
— Но не успях да намеря ключ за катинарите, а има три.
Той изсумтява.
— Да не мислиш, че Изолда ще си губи времето с обикновени ключове?
Сещам се за вратата на избата в Гоблинова бърлога, която нямаше никакви катинари, защото всички резета бяха свалени; имаше ги единствено старите предупреждения от баба и дядо и от Мора да не слизам там долу.
— Разполагам с всичко, което ни е нужно. Вземи детето, така коварните ти ръчички ще са заети, а и съм сигурен, че ще й намерим приложение.
Опасявам се, че не съм спечелила на Ена никакво време.
37
Ена заспа в ръцете ми и тежи колкото торба мокър пясък. Сгушила се е в шията ми и мога да мисля единствено как да я опазя жива. Убих двама мъже, без да се замисля, но те си го бяха заслужили. Това дете, макар да не ми е никакво, няма вина. Вървя бавно на излизане от библиотеката и Ейдън изразява недоволството си.
— Ако тръгна по-бързо — обяснявам меко, — детето ще се събуди. А ако се събуди, ще се разплаче. Слуша ли ти се пак това?
Той изпръхтява в отговор.
— Накъде?
— Последвай ме, влиза се през кухнята.
Коридорът изведнъж ми се струва много по-дълъг, отколкото всеки друг път в тази огромна празна къща.
— Кой беше мъжът? — пита Ейдън и за миг си помислям, че има предвид Джедадая и не ми става приятно, че знае за любовника ми, но после той продължава: — Мъжът, който отиде в другото крило на къщата и не излезе. Преди това спореше с онази мърла. И по-важното, къде е той?
Нели навярно си беше мърла, но се наежвам, когато я нарича така.
— Мъртъв. Падна от един прозорец. Твърдеше, че бил брат на баща ми, че името му било Едуард Елиът. Смятам, че си е спечелил симпатията на баща ми, а после е убил него и Изолда. Играл си е на господар на имението от месеци.
Ейдън се изсмива.
— Лиъм Елиът нямаше семейство. Беше просто хубавичко момче от вълноборските докове, което привлече вниманието на Изолда.
— Знаел си, че родителите ми не са мъртви — отбелязвам. Не очаквам да измъкна много от него.
Той свива рамене.
— Бяха извън контрола на Ифа, така че за нея бяха като мъртви. Имай предвид, че ако ги беше открила, според мен щеше да хвърли Изолда в морето.
Не мога да отрека, че баба ми беше способна да го направи.
— Но не е знаела къде е отишла Изолда.
— Това беше част от сделката ми с нея — че ще впрегна всичките си ресурси да открия Изолда, или поне онова, което е откраднала.
Разсмивам се високо, болезнено, и Ена се размърдва. Обаче той уби Ифа — искал е всичко за себе си.
— Как откри това място, Мирен?
— Намерих писма от Изолда до Ошийн; бяха само три, но пишеше, че Черновир е северно от Звънчедол, така че се отправих насам, общо взето. — Няма защо да споменавам стария майстор и откъслечните му спомени. — Мисля, че навярно е била самотна, но недостатъчно да му каже точно къде е.
— Бедната Мирен — изсмива се той. — Така близко до спасението, толкова пъти, и все без успех.
Не му отговарям. Стигнахме до кухнята, така че вместо това казвам:
— Ще ти трябва фенер, преди да слезем.