Носят се само слухове за разни неща, които навярно някога са се случили, и ги записвам в книгата с приказки, която Изолда е започнала. Записвам старите по спомен, а новите, когато имам сили да понеса болката.
Доста по-закръглена и бавна съм, отколкото преди пет месеца, затова съм облекчена, че няма следи от други, дошли да ме търсят. Всеки ден напомням на Лазаръс да стои нащрек на портата в плета, а до вече старателно прикрития втори вход се строи къща за нов пазач. Един от братята Корниш ще се засели там.
Бетани Лорънс има богатствата на Ейдън, има и Гоблинова бърлога; няма нужда да ме търси. Съмнявам се, че ще си прави труда да издирва Ейдън. След още няколко месеца ще пратя някого до Вълнобор да провери как стоят нещата, как я кара Бриджид. Ще пратя по него писмо и ще й предложа да ми дойде на гости или да остане завинаги.
Момчетата на Удфокс се върнаха от Звънчедол едва тази сутрин. Яго и Трийв бяха занесли стоки за продан, като същевременно разпитваха дискретно за Елингъм и трупата му. Разказаха, че всички са добре, макар че Вивиан имала белег от дясната страна на лицето за спомен от Ейдън Фицпатрик; от момчето вълче Бен нямало следи, макар че Елингъм заявил, че то имало склонност да се запилява. Надявам се, че просто е отишъл да поброди по пътищата на четири лапи. Но те вече изнасят редовни представления в малък театър, защото Елингъм решил да се откаже от пътуванията.
Момчетата му занесоха писмо от мен, в което пишех, че съм добре, и му предадоха кесия със сребърни люспи, която Елингъм приел без възражения; но не ми написа отговор. Един ден може да отида да го посетя. Навярно Бриджид също. Или те ще дойдат тук. Един ден, когато се роди бебето и вече може да пътува, защото никога няма да оставя детето си, по каквато и да било причина. Момиченце е, знам го, дъщеря, на която се надявам да мога да дам повече, отколкото беше дадено на мен.
Един ден ще накарам ковача тук да изработи изящни украшения: корабни камбанки от люспите, които запазих, звънчета за всичките ми деца, за да ги пазят, ако някога тръгнат по море — макар да обещах на морската кралица, че няма да го сторят, коя майка може да гарантира за действията на децата си? Също и за Ена — твърде дълго вярвах, че е малката ми сестричка, за да я изоставя сега. Тя не бива да носи бремето за греховете на родителите си и никога няма да кажа на нея или на някой друг, че името й не е Елиът. Но никога няма и да й кажа, че е О'Мали, защото ми се струва, че това е донесло на цели поколения повече вреда, отколкото полза. Най-добре да оставим старото име да умре, да се запази само между страниците на прашасали книги, да се нашепва в легендите и слуховете. Сега съм Мирен Елиът, защото толкова мога да понеса — признаваш толкова от някогашния си живот, колкото ти понася, останалото изгаряш.
Мора и Малакай ми липсват и често мисля за тях. И Ошийн ми липсва, и даже и Ифа понякога. Не бих могла да кажа, че ми е мъчно за родителите ми, защото никога не съм ги познавала, но ми е мъчно, че съм пропуснала възможността да ги опозная; понякога ми се струва, че нямаше да ги харесам кой знае колко. Но никога не бих могла да знам. Онази, за която мисля най-много обаче, е морската кралица. Всеки ден се чудя какво ли е станало с нея и докосвам корабната си камбанка, направена от нейната люспа — заради нея морските хора не можеха да ми навредят. Понякога нощем сънувам, че съм под водата, че плувам редом с нея, че тя отново е здрава и силна, че е намерила своя народ и пак е заела мястото си. Тя никога няма да ме напусне — както изглежда, вечно ще тегне над живота ми.
Не мисля за мъжете, които убих.
Не живеем в голямата къща. Вече е започнала да се занемарява, част от изисканите мебели са отнесени от хората в имението, друга част пренесохме в дома на Джедадая, където живея сега, както и при Лазаръс. Голямата къща не ми липсва; за мен тя винаги е била само временна спирка, а и какъв смисъл има двете с Ена да се ширим самички вътре? Тук сме напълно щастливи и тя възприема Джед като баща, а и той така се държи с нея. Ще й разкажа за нейните — за нашите — родители, когато е достатъчно голяма да разбере. Предполагам, че той ще се отнася така и с новото бебе.
Казва, че ме обича.
Но мен любовта ме плаши.
Казва, че съм му нужна.
Но на мен нуждата ми дотяга.
Засяга се, когато не му отвръщам със същото; напоследък откривам, че твърде лесно се засяга. Но е нежен, затова му казвам нещо, което се надявам един ден да разбере.