Пъхвам ръка в джоба си, търсейки тънката връзка писма, а после се сещам, че я оставих у дома, мушната под дюшека на леглото ми. Усещам липсата й като стара рана, но съм наясно, че става дума просто за незадоволено любопитство.
След известно време, за моя собствена изненада, и аз се унасям в сън.
— Пет рокли — заявява Ифа с тон, който ясно показва, че възражения няма да се приемат. Обаче все пак не мога да се сдържа.
— Ама, бабо — подемам, а после прошепвам под нос, така че никой друг в този изключително скъп бутик за дрехи по поръчка да не чуе: — цената.
Братовчедката Бриджид, седнала в едно от красивите розови кресла и отпиваща от чаша бъзово вино, ме приканва с поглед да спра да споря. Тя дори не е израснала с Ифа и пак знае, че няма смисъл. Мисля си за всички монети — цели монети, непокътнати златни монети, които дори не са начупени и разделени на по-дребно, — които ще оставим тук заради някакви си труфила.
Но Ифа само вдига една от елегантните си вежди и ме потупва по ръката.
Едва бяхме пристигнали в пететажната градска къща — тясна сграда, която се издига нагоре и назад, вместо настрани, но е в отличен квартал — и пак излязохме и се върнахме в каретата, за да отидем на пазар в компанията на Бриджид. Чантите ни бяха отнесени от армия прислужници, твърде голяма за скромните ни вещи, отнесени в стаи на третия или четвъртия етаж.
Ифа вече е посочила три рокли от онези, изложени на издяланите от дърво шивачни манекени за клиентките, които бързат; те са почти готови и могат бързо да бъдат пробвани и пригодени от трите чевръсти чиракуващи момичета, които само чакат знак от модистката, докато клиентката пие чай или си прави прическа в съседните дюкянчета. Никоя от тези рокли не е черна или сива, нито дори онзи нюанс на люляковото, който може да бъде сбъркан с траурна рокля при слаба светлина: изумруденозелена, пауново синя и слънчево жълта. Погребахме Ошийн преди по-малко от седмица, а тя вече ми поръчва такива рокли.
— Сега — провлачва баба ми към модистката, мадам Франциска, дребна жена с червена коса, вдигната толкова нагоре, че я прави почти двойно по-висока, но облечена съвършено с копринен костюм в тюркоазен шанжан с дълга пола и вталено сако. Под сакото носи бяла блуза, на която виждам игленици и висока, поръбена с дантела яка, закопчана със златна монета вместо копче. На монетата се вижда главата на богиня, внимателно нагласена така, че да гледа в определена посока, сякаш от това зависи самото съществуване на мадам. Тоалетът е скъп и красив, а дори и чиракуващите момичета са по-добре облечени от мен. Най-добре просто да млъкна и да оставя Ифа да поръча роклите. Да оставя тя да се тревожи откъде ще намерим парите. Да оставя тя да бъде възрастната. Просто да се радвам, че за разнообразие ще имам нещо красиво и ново, и лично мое, а не чужди носени дрехи и тайни втора ръка. Мое. — Сега, нещо за театъра тази вечер.
Модистката се усмихва, щраква с пръсти и едно от момичетата изтичва нанякъде, сякаш знае точно какво иска господарката й. Може и да знае, може да са работили заедно толкова дълго, че да нямат нужда от думи. А може и това да е един вид представление, нещо, което са приели за обичайна практика, когато някой с твърде много пари и твърде малко здрав разум попадне случайно от улицата в магазина.
Хвърлям нов поглед на Бриджид. Но Бриджид скоро ще ни отведе в дюкяните на обущарите, откъдето ще си купим деликатни пантофки и вечерни чантички в тон. После при бижутерите за нови обици за мен, огърлица, гривна, брошка и пръстени за Ифа, и каквото още пожелае, предполагам. Баба ми няма угризения да харчи пари, все едно са въздух.
Но засега — това.
Девойката се връща тичешком. Трите са еднакви и не мога да ги различавам една от друга, защото и тоалетите им са идентични. Може би с времето и при старателно изучаване бих могла да забележа, че очите на едната са малко по-издължени от тези на другите две, че другата има луничка с формата на звезда на бузата, а третата е мъничко по-закръглена от сестрите си, но засега не мога. Освен това съм омагьосана от роклята.
Тя е в черно и червено, от дантела и коприна, с перли и черни кехлибари, пришити под формата на цветя; вталена е, с поли като опашка на русалка, дълги тесни ръкави, висок гръб и дълбоко деколте. Изящна и скандална е и хем я искам, хем я мразя, но повече я искам.