Не давали пет пари за мнението на Църквата и нейните кардинали, което било достатъчно да ги отличи от другите знатни семейства и да ги превърне в обект на опасения и клюки. Обаче те запазили позициите и властта си, защото поддържали фасада на религиозност пред хората. Не били нито глупаци, нито страхливци. Завързвали приятелства по най-високите върхове, посявали услуги и жънели плодовете на усилията си, и берели тайни и лъжи от най-долните дупки. О, каква реколта само. Семейство О'Мали знаели къде са заровени всички неудобни трупове — понякога просто защото те самите ги били закопали там. Изплащали си дълговете, грижели се да получават онова, което им се полагало, и се стараели всички, с които си имали вземане-даване, да са наясно, че дължимото ще им бъде върнато по един или друг начин.
Били предпазливи и находчиви.
Дори най-висшите божи копои се оказвали, в един или друг момент, техни длъжници. Понякога знатен духовник се нуждаел от услуга, която само О'Мали можели да му предоставят, и смирено пристигал. Под прикритието на мрака, разбира се, в затворена карета без отличителни знаци, които да го издадат, по най-безлюдните пътища от Вълнобор до имението Гоблинова бърлога. Поемал си дълбоко дъх, когато слизал от каретата, после още един, щом погледнел величествените стъклени прозорци, осветени отвътре, заради които цялата кула изглеждала обвита в пламъци. Стисвал златното разпятие, окачено на кръста му, от страх, че прекрачи ли прага, може да се озове на по-пъклено място от това, което очаквал.
Не един такъв човек ги посетил през годините. Обаче този тип хора мразят да дължат услуги на когото и да било — и особено на жени, а имало времена, когато именно жени държали юздите на рода О'Мали — и същите тези свещеници прибягвали до какви ли не оправдания, заплахи и принуда в опит да не изпълнят задълженията си. Нито едно не проработило и те всеки път били поставяни на мястото си: архиепископ или друг висш духовник бивал свалян от поста си и преместван другаде като обикновен монах, а усмивката на устните на матриарха била широка и алена.
Точно подобни загуби — безчинства — никога не били забравени, дори за няколкостотин години, и надали някога ще бъдат. Действително, паметта на Църквата била дълга и неумолима и с всяко следващо поколение поне един от синовете й търсел начин да накара семейството да си плати. Независимо че О'Мали давали по едно дете на Църквата откакто се помнят, че плащали повече от полагаемите им се данъци и финансирали няколко приюта за бедни в града. Имало даже пейка с името им в катедралата във Вълнобор, където седели всяка неделя, когато пребивавали в градската си къща в един от по-хубавите квартали. О, едва успявали да потиснат досадата си по време на службата, но спазвали етикета.
Не, нанесените на Църквата обиди никога не се прощавали, нито забравяли, и поколения божи служители посвещавали солидна част от живота си на това да желаят злото на миналите, настоящите и бъдещите издънки на рода О'Мали. Много усилия и енергия се посвещавали на проклинане на името им, разпространяване на клюки за произхода на богатствата им и заговорничене как да им бъде отнето. Не една глава се поклащала тъжно, че кладите и ръжените не били достъпни средства за саморазправа в този конкретен случай — изплетените от клана мрежи били твърде здрави, за да бъдат заобиколени или разнищени.
Но не само сред по-благочестивите членове на вълноборското общество си създавали врагове обитателите на Гоблинова бърлога. Онези, които се възползвали от милосърдието на О'Мали или сключвали сделки на добра воля с тях, често откривали, че цената е много по-висока, отколкото можели да си представят. Някои я заплащали с охота и били възнаграждавани за лоялността си; а онези, които се оплаквали или отмятали, си получавали заслуженото. С напредването на времето предприемчивите се замисляли сериозно, преди да се присъединят към някое подето от О'Мали начинание, а по-циничните си броели пръстите по два пъти след ръкостискането, бележещо сделка с тях, просто за да са сигурни, че не им липсва някой. Онези, които се обвързвали с тях чрез брак — било то с основния клан или с разклоненията, — го правели на свой собствен риск. Не един съпруг или съпруга били смятани за ненадеждни или просто неудобни след угасването на страстта и бивали ненатрапчиво отстранявани.