— Който я е направил, той й е дал този глас, госпожице. Този език. Не зная откъде идва и сигурно никога няма да узная. — Елингъм се усмихва. — Ние пътуваме много, госпожице, и във всеки нов град се чудя дали няма да чуя подобен и може би да науча историята й.
— Обаче още не сте?
— Не, госпожице. Но времето ни във Вълнобор почти изтече и след някой и друг ден потегляме отново, тъй че… — Усмивката му е мила и искрена.
— Благодаря — казвам и не съм сигурна дали говоря на механичната жена или на дребния мъж. Дланта й в моята потръпва, шавва, свива се, стисва ме, а после пак застива толкова бързо, че не мога да съм сигурна дали наистина се е случило.
Пред театъра ни чака каретата на Ейдън. Той помага на сестра си и на баба ми да се качат, после ми предлага ръката си. Пресягам се, но той стисва китката ми с дългите си пръсти, като в окови.
— Наистина изглеждаме чудесно заедно. Трябва да правим и други неща заедно.
Взирам се в очите му, а хватката му се стяга и чувам как костите ми се остъргват една в друга. С другата си ръка ме погалва по шията, под ямката, където е сгушено сребърното звънче, застива над него. Не казвам нищо. Мигът се проточва, докато накрая той отпуска пръсти и ми помага да се кача в каретата, а после се покатерва след мен. Сядам близо до Ифа; не срещам погледа на Ейдън, макар че е срещу мен. Бриджид, седнала до него, ме зяпва. Дали е, защото никога не ме е виждала разстроена? Но знам, че кръвта се е оттеглила от лицето ми; подозирам, че под грима приличам на призрак.
Когато най-накрая пристигаме в къщата им, Ейдън отново подава ръка на Бриджид и Ифа. Аз слизам от другата страна на каретата, само и само да не го доближа. Както съм с тясната пола, трябва да скоча на земята, защото няма кой да спусне стъпалата, но не ме е грижа. Усещам, че е вперил поглед в мен, докато вървя към входната врата, без да обръщам внимание на въпросите на Бриджид:
— Добре ли си? Много си бледа, Мирен. Искаш ли билков чай, да те приспи? Глава ли те боли, или е от месечния ти цикъл, или и двете?
Ейдън не идва с нас. Качва се обратно в каретата и се отправя към нощни развлечения, най-вероятно предназначени само за господа.
Заключвам вратата на дадената ми стая. Взирам се сърдито в подаръка на Бриджид, а после го запращам настрани: девическа завивка с пришити в нея мечти, надежди и заклинания. Бих я метнала в огъня, ако смеех, ако не ми беше жал да унищожа нещо толкова красиво. Когато се озовава на купчина върху пода, се хвърлям на леглото и се разридавам.
7
Доковете не са съвсем безлюдни, но почти. Сега е онова спокойно време, преди да започне ежедневната суматоха. Неколцина мъже и жени — моряци, хамали, уличници — чакат, пушейки пурети; други се свиват по ъглите, излягат се върху сандъци и на други неудобни места, за да си отспят след нощния разгул. Жени и мъже, отново в позанемарени одежди, се отправят към разни места, които може да са квартирите им, а може и да са шивашките ателиета, откъдето са наели вечерните си тоалети — надали от това на мадам Франциска. Никой не ми обръща внимание.
Излязох от къщата още преди зазоряване, облечена със старата ми черна рокля и също толкова черна пелерина — боговете са ми свидетели, че ми отне цяла вечност да се измъкна от онази вечерна рокля, да махна всички фиби от косата си и да почистя грима от кожата. Не съм спала изобщо, или съвсем малко. Прекарвах през ума си случилото се в театъра, внезапната вежливост на Ейдън, привидната любезност да ми покаже певицата, сякаш задоволява детска прищявка, синината на китката ми, която сега се вижда ясно. Усмивките и коментарите на Ифа, безразсъдното й харчене. Нарасналата заядливост и враждебност на Бриджид.
Ще бъда продадена — откупена невеста.
Ифа ще възстанови богатствата ни с откупната ми цена.
А Ейдън… не се ли опасява, че ако се свърже толкова тясно с ядрото на О'Мали, с умиращата сърцевина на рода, това може да му се отрази зле? На него и на парите му? Защото макар външните разклонения да бяха преуспяващи и в безопасност, да бяха заякнали, същинските О'Мали бяха изсъхнали на клонката, докато не беше останала само една манипулативна старица, неспособна да предложи нищо… нищо освен внучката си, която е най-близкото до чистокръвна О'Мали.
Ейдън.
Ейдън иска всичко. Иска да възроди онова, което сме имали някога. Иска къщата на Гоблинов нос да гъмжи от слугите му, които пак да накарат всичко да лъсне и заблести. Иска името отново да значи нещо. Ще направи последната О'Мали своя жена; макар че баща й е Елиът, тя е наричана О'Мали след смъртта на родителите си и по-чиста кръв няма да намери. Ще ми направи деца. Ще започне отново жертвоприношенията: дете, което да наследи, дете за Църквата, дете за морето, за да стане то отново благосклонно към нас. Дали ще приеме и името О'Мали? Или го мисли за прокълнато? Дали ще задържи Фицпатрик с надеждата, че така ще избегне злополучията? Все едно Съдбата не би го познала?