С часове се шляя без посока и наблюдавам как небето изсветлява от черно към сиво и към съвсем бледо мръсносиньо. Пребродих огромна част от града пеша, като първоначално си мислех, че ме пазят пелерината и ръстът ми — но сега подозирам, че Кралицата на крадците предпочита градът й да е уреден. Може да трупа богатствата си, като се домогва до чужди нечестно придобити печалби, но това не означава, че във Вълнобор цари безпорядък. Улиците в по-голямата си част са почистени. Къщите са добре поддържани; има съмнителни мъже и жени, но те, изглежда, търпеливо чакат заповеди. Тази империя е организирана. Тя може да се занимава с убийства, хулиганство и кражби, но тези занимания са изнесени по други места. Малкият нож на Ошийн е в джоба ми, но не съм имала повод да го използвам.
Дори се помотах из пазара на убийците, разположен на кръстопътя точно пред главната порта на града, за който бях чувала, но никога не бях виждала. Беше се появил скоро след пристигането на Бетани Лорънс, пореден източник на доходи и организация: какви ли не сделки видях там. Жени и мъже, стари и млади, седящи, стоящи, облегнати, чакащи. А клиентите ги доближаваха на тълпи, някои прикрито, други със съвсем явни намерения, напълно делови. Един от калайджиите, наминал покрай Гоблинова бърлога, ми беше разказал как Кралицата на крадците направила намирането на мечтания наемен убиец толкова удобно, че във Вълнобор се стичаха хора от къде ли не. Пристанищният град предлагаше огромен избор от умели убийци за всеки вкус. Посредници и водачи на гилдии — облегнати на стълбовете на лампите или седнали в шатри — установяваха изискванията на клиента: какво послание да носи конкретната смърт, дали да служи за назидание на други да не си пъхат носа там, където се е вряла жертвата, или актът да е насочен само към определения човек? След това свързваха клиентите с убиеца, който подхожда най-точно на нуждите им. Отровители, почитатели на гаротата, на огъня или на водата, поклонници на остри предмети или бухалки, или пък хора, които предпочитаха оръжия с голям обхват и убийство от разстояние.
Но дори и на мен ми беше ясно кои са вълците и кои — овцете. Все пак бях отгледана от Ифа О'Мали, не е ли така?
Удивих се, признавам, на огромния брой хора там, на идеята, че всичко това се прави открито, че тук няма полицай или стражар, който да извършва арести. На други места подобна дейност би се осъществявала на тайни местенца: в задни стаички, канализационни тунели, сред горските дебри или по безлюдни пътища — а едно време и горе в кулите на Гоблинова бърлога. Не и във Вълнобор. Колко ли време й трябваше, преди да излезе и на дневна светлина? Наблюдавах как създание беше призовано от котел, а после затворено в бутилка и продадено за шепа монети; дяволче, миниатюрно и сиво-зелено, което бълваше огън. Помислих си, за кратко, о, толкова за кратко, дали сама да не стана клиентка. Ейдън, починал в съня си; нямаше да ме е грижа как, стига да изчезнеше от живота ми.
Но тогава Ифа нямаше ли просто да ми намери друг жених?
Бях си въобразявала… бях си въобразявала, че ще съм свободна. Не още, но след смъртта на Ошийн бях една крачка по-близо до избавяне от баба ми и дядо ми. Щеше да остане само Ифа. Не че не ги обичам, макар че не са много лесни за обичане, просто няма ли ги… няма да има нужда да се съобразявам с правилата и изискванията им. Ще мога сама да вземам решения, макар че знае ли човек какви биха били. Никога не съм си се представяла другаде освен в Гоблинова бърлога и никога не съм си се представяла омъжена — никога не е било обсъждано или дори само бегло споменавано, — мислех си просто…
Че един ден те ще си отидат и аз ще съм свободна.
Че голямата стара къща ще е моя. Все едно не биха останали още дългове — все едно Ифа нямаше да продължи да харчи.
Завещанието на Ошийн ще бъде прочетено тази сутрин.
Значи. Ако не Ейдън, тогава може би Ифа. Тиха смърт, нежна, нещо, което да я отнесе в съня й. Но защо да плащам на друг да го извърши? И как? Имаш бижутата, обажда се гласче в главата ми, онези, които тя ти купи с парите на Фицпатрик; обиците, гривните. Мора не ме ли научи на достатъчно неща за растенията в градините? Няма ли достатъчно цветове на беладона и напръстник, самакитка и даже жълти нарциси, които да ми свършат работа? Ще сваря отвара, ще поръся малко в храната й. Кой би могъл да узнае?