Имало нещо нередно у рода О'Мали — те не се боели като други от същото тесто. Навярно били насочили вярата си другаде. Според някои във вените им течала твърде много солена вода, за да са добри и богобоязливи или добри във всякакво отношение всъщност. Но нищо никога не било доказано.
Сделките им били дискретни, но зловредните постъпки винаги оставят след себе си екоти и петна. И понеже родът съществувал от толкова отдавна, греховете им се трупали — година след година, десетилетие след десетилетие, век след век. Живот след живот, смърт след смърт.
Семейството било твърде влиятелно, за да бъде унищожено просто така, но както се оказало, те сами си докарали краха, без помощ или дори побутване от страна на Църквата или връстниците си.
Първо пострадало потомството им — макар да го знаели единствено те, — а скоро го последвали и богатствата им. Все по-малко деца се раждали сред същинските О'Мали, но за известно време те не се тревожели, или поне не видимо, защото всичко това им се струвало мимолетно отклонение. Освен това многобройните им роднини продължавали да се множат и да преуспяват финансово.
После корабите им започнали да потъват или да попадат в ръцете на пирати; а след това инвестиции, привидно разумни, бързо се оказвали неудачни. Огромната флота била сведена до два търговски кораба, поели на самотни пътувания през моретата. Почти цялото им имане се стопило, губели го все по-бързо и по-бързо, докато след няколко поколения не останал само огромният им непрактичен дом на Гоблинов нос. Носели се слухове за бижута, сребро и скъпоценности, заровени под ширналите се поля — никой не можел да повярва, че всичко е изчезнало, — но О'Мали вече имали твърде много дългове и твърде малко капитал, а самата им кръв се разреждала…
И така, семейството се оказало притиснато в много отношения. Неспособни да се разплатят със своите кредитори и инвеститори, неспособни да дадат на морето онова, което му дължали, и без да разполагат с достатъчно чужди тайни, които да използват като разменна монета, О'Мали най-накрая били изложени на риск от изчезване.
По-рано имението старателно се поддържало от армия от градинари и работници, а сега всичко е оставено в ръцете на стария Малакай — който едва диша и редовно изпуска газове. Всички градини са обрасли; влезеш ли в тях, рискуваш ръкавите и полите ти да бъдат разкъсани от шипове и клони, твърде дълги и твърде здрави, а портите са залостени от трънаци. По-точно, всички освен една — онази, която старицата — последната същинска О'Мали — посещава, когато се нуждае от свеж въздух и усамотение. В къщата сестрата на Малакай, Мора — малко по-млада и не така предразположена към газове, — прави каквото може, за да я опази от гилингите и разложението, но тя е сама жена, болна от артрит, уморена и сърдита; вече губи битката, макар че не спира с билковите магии и ритуали, които гарантират, че в задния двор все така растат зеленчуци, а в овощната градина — плодове. Има два възстари коня, които теглят раздрънканата карета и издържат на лека езда; три крави, всичките почти престанали да дават мляко; няколко кокошки, чийто живот ще се окаже кратък, ако не започнат да приемат задълженията си по-сериозно. Периодът им на плодовитост е удължен от малките ритуали на Мора, но дребните магии не са способни на кой знае какво. Някога е имало цял легион арендатори, които да обработват нивите, но сега са съвсем малко и земята много отдавна стои незасята. Величествената къща се руши, а масивните порти от извито желязо на входа не са затваряни от десетилетие от страх, че и при най-малкото движение ще се отделят от ръждясалите си панти.
В семейството е останала една-единствена дъщеря, чието име дори не е О'Мали, понеже майка й е извършила цяла поредица от грехове: била е единствено дете, момиче, настояла е от чисто вироглавие да приеме фамилията на съпруга си, а после е умряла, без да остави повече поколение. И още по-лошо: този съпруг не носи кръвта на О'Мали — нито капка, — така че тази на дъщеря му е още по-разредена. Вече е на осемнайсет това момиче, всъщност жена, отгледано почти изцяло в усамотение, учено да ръководи домакинство, сякаш домът му не е пред разпад, останало без семейство (намаляло за пореден път след скорошна кончина), без състояние и без каквито и да било перспективи.