— Той липсва ли ти? — питам изведнъж. Дали двамата в някакъв момент са изпитвали любов един към друг?
— Кой?
— Ошийн!
— Скръбта е черната котка, която се отрива в краката ти в търсене на внимание — заявява баба Ифа, което звучи красиво, докато не довършва: — Риташ ли я достатъчно често, ще се разкара.
Взирам се продължително в нея, докато не изрича:
— Помни ми думите, Мирен, родът О'Мали е във възход.
Говорим си така, сякаш прислужничките ги няма или са глухи и със закъснение ги стрелвам с поглед. Вече няма значение, Ифа е приключила с перченето. А момичетата изглеждат безизразни като статуи.
— Какво да ги правя тия? — виква Мора. Но през това време оглежда пауново синята рокля, с която съм облечена. Сигурен знак за промяна е, тази нова рокля. Още не е забелязала пръстена.
Ифа изчезва нагоре по стълбището към стаята си, като махва с ръка към мен — „Оправяй се“. Прислужничките стоят в антрето с малки вързопи в краката, а едната стиска увитата завивка, сякаш тя ще я опази от Мора и сивокосия й гняв. И двете са руси и дребни, едната пълничка, другата плаче за питателна храна; и двете са малко по-млади от мен.
— Мора, господин Фицпатрик изпрати тези момичета да работят за нас.
Сбръчканото лице на Мора замръзва от ужас.
— На мое място?
— Не, разбира се, не ставай глупава. За да се разпореждаш с тях. Давай. Със сигурност ще е приятна промяна след Малакай, който не ти обръща внимание. Тези двете трябва да те слушат. Киара — слабата се покланя — и Ири — пълничката прави същото, — подчинявайте се на Мора за всичко, а ако чуя, че не сте направили нещо, след като тя се разправи с вас, идва и моят ред. Ясно?
— Да, госпожо Фицпатрик.
— Госпожа Фиц… — Мора не успява да изрече думата и виждам, че й е подействала като шамар.
Пристъпвам към нея, за да я подхвана, и казвам тихо, защото не се съмнявам, че прислужничките после ще докладват на Бриджид или Ейдън:
— Още не, Мора. Не бой се.
Тогава тя забелязва пръстена и очите й се разширяват още повече. Когато спира да трепери, я потупвам по рамото, обръщам се и взимам пакета от пълничката, след което го тикам в ръцете на Мора.
— Това е за теб. Бриджид го е правила.
Тогава тя се усмихва. Мора винаги е имала слабост към Бриджид, винаги е била мила с нея при посещенията й. Освен това ми се струва ужасно прахосническо да изгоря завивката, след като е толкова красива. По-добре някой да я ползва, а и ми допада идеята нашата стара слугиня да се сгуши под нещо, в което Бриджид е вложила толкова усилен труд.
— А сега, Мора, покажи им къде ще спят и после им раздай задачи — може би като за начало, да изчистят собствените си стаи. — Поглеждам двете момчета, навярно по на шестнайсет. — Къде е Малакай?
— В конюшните — промърморва така, сякаш е трябвало да се сетя сама; и всъщност е права.
Мора разкъсва края на опаковката, докато не се показва красивата материя вътре. Изражението й се разведрява и тя се усмихва — не на мен, а на завивката.
— Добре — казвам на момчетата, като ги повеждам обратно през входната врата на площадката отвън. — Ето натам, наляво, после пак наляво и продължавате, докато не видите занемарена постройка. Това са конюшните. Вътре ще има едно сърдито старче, което навярно пуши лула, и ако не е долу, значи е в горните стаи. — Не помня времето, когато Малакай не е спал над конюшните по собствено желание. — Кажете му, че аз ви пращам и да ви намери работа. По-късно ще ви проверя.
— Да, госпожо…
— Госпожица О'Мали — казвам рязко. — Все още съм О'Мали.
— Да, госпожице!
След като момчетата офейкват, подобаващо стреснати, прехвърлям вниманието си на купищата багаж, разтоварвани от каретата. Тръгнах от Гоблинова бърлога с един малък куфар, а се върнах с цял пътнически сандък с вещи, които няма кой да види и оцени. Всички тези красиви дрънкулки, които купи Ифа с цената на свободата ми. А самата Ифа се върна с два сандъка — след посещението при адвоката беше намерила време да се отбие пак при мадам Франциска, докато аз бях заключена в стаята си.
Сега в мен се взират четирима мъже; е, трима мъже и едно момче, макар че кочияшът още не е слязъл от капрата. Той не е тук да вдига тежко и иска всички да го знаят; пуши лула и ме измерва с преценяващ поглед. Казвам:
— Върви след момчетата в конюшните и настани конете. После намери Мора в кухнята; тя ще ти покаже къде ще спиш довечера. Утре ще е приготвила списък с нещата, от които имаме нужда, и тогава може да се върнеш във Вълнобор.