Обаче има и една старица, отдавна крояща планове и заговори; има го и морето, което ще си получи дължимото, каквото ще да става; има и тайни и лъжи, които никога не остават погребани завинаги.
2
— Той беше ужасен съпруг, да знаеш, Мирен — изрича баба ми с въздишка.
Гледаме как носят ковчега (последно ложе, за което не са спестени средства, за да сме сигурни, че той ще си остане отдолу; златни ключалки и панти, подплатена с коприна вътрешност с пълнеж от лавандула, която успокоява мъртвите, и процепи, запечатани с необикновено лепило, над което са изричани заклинания) надолу, надолу, още по-надолу в криптата под пода на параклиса. Носачите са прекосили лъкатушната рисунка на поклоннически стъпки, която краси прохода, и сега са при огромната черна бездна пред олтара. Плочите са вдигнати, за да бъде положен дядо ми Ошийн за вечния си покой, доколкото изобщо може да постигне такъв. Някои от плочите на мозайката — морски хора, кораби и създания с криле, които на слаба светлина може и да приличат на ангели — са нащърбени. Някой (Малакай) е проявил небрежност. Надявам се баба да не забележи, но къде такъв късмет. Някой (Малакай) ще бъде нахокан, или днес, или утре; или по-късно, ако е решила да задържи огъня и да използва греха му в момент, когато може да извлече от него повече, да вдигне по-голяма врява.
Никой не си е направил труда да запали свещите на дървения полилей над главите ни — пропуск, — но отвън се процеждат цветни лъчи през високите прозорци със стъклописи. Все пак отнема известно време на погледа да привикне към сумрака и все очаквам някой да се спъне в нещо, каквото и да е, най-вероятно в собствените си крака. Студено е, но тук винаги си е студено, сред грубо одяланите камъни. Усещам миризмата на морски въздух и плесен под вълните горящ тамян. Прегръщам баба през раменете, защото трепери, но това може и да е от възрастта — имайте предвид, че усещам мускулите под роклята й, изваяни от години ежедневно плуване в морето. Не пропуска нито едно утро — плува в деня, когато почина дядо, плува и днес, в деня, когато го полагаме в земята. Сега ми хвърля поглед, Ифа О'Мали, едва изтърпява жеста ми — еднакви сме на ръст и изобщо не се е прегърбила с възрастта, — но не отмествам ръката си, не само за да я подразня, но и за да си открадна малко топлинка. Освен това усещам върху нас погледите на всички роднини, а колкото и обидчива да е Ифа, наистина искам да я защитя от онези, които смятат, че годините са я отслабили и превърнали в лесна плячка.
Свещеникът идва, съвсем неохотно, за да изпрати стареца в последния му път, и изрича молитвите си, но на мен ми звучат като празни брътвежи. Едно време за нас е идвал най-малкото епископът от Вълнобор — също толкова неохотно, признавам, но тогава сме стрували повече и не са се осмелявали да ни откажат. А сега… нисш божи копой с черни полумесеци под ноктите, който мирише на алкохол и пръст, с посипан по раменете пърхот като ранни снежинки. Смотолевя молитвите си така, сякаш се бои, че избраният от него бог може да го покоси, задето изнася служба тук, задето полага в земята Ошийн О'Мали, сякаш дава одобрението си. Имайте предвид, че във Вълнобор вече не е останал кой знае какъв избор на духовници, независимо от социалния ти статус.
— Ужасен съпруг беше, да знаеш — повтаря Ифа, сякаш бръщолеви безцелно, но на мен ми е ясно какво прави и просто кимвам. Играе роля, тази моя баба — на безобидна старица, наскоро овдовяла. Изгубила ужасен съпруг наистина, но не оставя никакво съмнение у застаналите наблизо, че все пак той ще й липсва ужасно, защото е била добра съпруга въпреки всичко. Изправена пред съпружеска враждебност, тя, Ифа О'Мали, е дала най-доброто от себе си, за да бъде нежна, любяща, грижовна, почтителна съпруга.
Само че точно такава не беше. Но, както казах, не съм толкова глупава да й противореча пред другите. Може да се препираме, когато сме само двете, но пред хора я подкрепям, независимо от всичко. Всички тези роднини от различни разклонения на рода са тук само за да видят какво могат да спечелят от смъртта на стареца. И не са истински О'Мали, не са преки потомци, а потеклото им е размито и смесено — като моето, продукти са на бракове с мъже и жени от чужди родове. С разредена кръв. Всъщност обаче подобно смесване е наложително, колкото и баба ми да съжалява за него. Колко пъти един род може да се преплете със самия себе си, преди да произведе чудовище? Боговете са ни свидетели, че сме имали не едно и две, и Малакай ми е пошушвал, че има ковчези със странни фигури там, дълбоко в земята, скрили тайни, които никой друг не желае да пази.