Държа изпълнената със злоба фигурка, когато върху нея пада сълза. Не бях осъзнала, че плача. Как стигнахме дотук, братовчедка ми и аз? Когато бяхме на дванайсет, имаше едно момче. Райън, синът на една от арендаторките ни, единственото дете на вдовицата О'Миъра, и беше толкова красив. Също и чаровен, и ме харесваше. И макар че между нас не се случи нищо, беше мило, вълнуващо и тайно — моя собствена тайна. Нищо освен онази единствена целувка долу на плажа, един-единствен път. С кого другиго да споделя такава тайна, ако не с братовчедка ми Бриджид… и кой, ако не Бриджид, би изтичал и би я издал на баба ми? По кожата ми има белези, които така и не изчезнаха. За разлика от Райън О'Миъра, който една сутрин се изпари без следа, скоро след онази нощ, когато Ифа остави кървави бразди по гърба ми.
Премигвам, за да разкарам сълзите, и оглеждам направеното. Кукличката е грозновата, на буци и с неправилна форма, но магията си е там и ще подейства. Внимателно си свалям ръкавицата, после изваждам джобното ножче на Ошийн и порязвам върха на палеца си. Притискам силно мястото с показалец, докато не се процеждат три капки и не падат върху главата на куклата; прошепвам клетва към Бриджид, а после внимателно превързвам порязаното място. Увивам кукличката в шал и я скривам в раклата в долния край на леглото ми.
А после се приготвям да сляза за вечеря.
Когато пристигам, Ейдън вече се е настанил в малката трапезария. Начело на масата, сякаш е в правото си. При влизането ми се усмихва, но понеже не съм си дала труда да се преоблека в някоя от красивите рокли, които купи Ифа, и да се издокарам, усмивката му бързо угасва. Посочва към мястото срещу него. Тази маса е малка, предназначена само за четирима, така че разстоянието помежду ни не ми е съвсем по вкуса. Ири поднася предястието, но не среща погледа ми. След това веднага излиза.
— Ще трябва да ти купим нова булчинска рокля — отбелязва Ейдън, все едно продължаваме разговор, който сме прекъснали преди малко. — Знам, че е твърде скоро след толкова траур, но баба ти би искала да продължим. Ще бъде малка сватба във Вълнобор; архиепископът се съгласи да ни венчае като лична услуга към мен.
— Ейдън, Годежът ни беше само прищявка на Ифа. Нея вече я няма.
— Но ти ще искаш да се омъжиш. Ще искаш пари и позиция в обществото. Ще искаш да ремонтираш тази къща. — Той посочва избелелите завеси, миризмата на спарено, която все още се усеща въпреки усилията на Ири и Киара да почистят.
А аз поклащам глава. Обичам тази къща, но не си струва да изгубя свободата си заради нея. Не си струва да се омъжа за Ейдън Фицпатрик. Каквато и душа да притежавам, ако ще и тази на О'Мали, пак си е моя и няма да я продам за нищо на света.
— Ейдън, благодаря ти за любезното предложение, но ще остана тук с Малакай и Мора. Къщата ми се пада по наследство според завещанията на баба ми и дядо ми. Ще изживея дните си в Гоблинова бърлога и когато му дойде времето, родът О'Мали ще изчезне.
— Изглежда нямаш търпение да пропилееш младия си живот, Мирен — изрича той безизразно. — С какво възнамеряваш да се изхранваш? Няма да разполагаш със средства, за да покриваш разходите си, дори след продажбата на корабите — ако изобщо някога се върнат в пристанището. И не може да си забравила колко много направих за теб. Колко много похарчих за теб и баба ти.