Нервите ми, които издържаха толкова добре досега — погребенията на Ошийн и Ифа, бягството от Ейдън, смъртта на Мора и Малакай, убийството на човек, — сега започват да се опъват. Като струни на арфа, докосвани от мъчително нежни пръсти. Дали чак сега, когато целта ми е толкова близо — или пък не е? — нов живот, толкова отговори на толкова въпроси, най-накрая съм се отпуснала достатъчно, така че страховете и копнежите да изскочат от кутийката, в която съм ги набутала? Около мен не се чуват звуци, дори чуруликането на птици или призивите на язовци и лисици към спътниците и малките им. Тук няма океан и независимо от опасността от морските хора, той ми липсва ужасно. Липсва ми ежедневният му солен дъх, грохотът и плискането, които неизбежно чувах цял живот — няма значение, че започнах да се боя от него, че мразех да плувам вътре. Бягството така ме беше погълнало, че тази липса, това отсъствие, досега беше потискано. Но думите на келпито, което ме нарече „дъщеря на солта“. Разказите на убиеца, които ми припомниха какво съм оставила в Гоблинова бърлога: баба ми и дядо ми в студената им гробница, а също и Мора и Малакай. Всички тези неща сега ме заливат като вълна, като цяла буря.
За да се развлека, за да издам някакъв звук, изравям от паметта си приказка и започвам да я разказвам на глас. Конят келпи наостря уши при звука му.
Много, много отдавна, разправят старите хора, живеела една мари-моргана — в езеро, което не било нито твърде голямо, нито твърде малко… всъщност неколцина твърдели, че не било нито достатъчно голямо да е първото, нито достатъчно малко да е второто. И все пак на нея й било точно по мярка и тя можела да се оплаче единствено от скука през дългия си живот.
При нейното езеро идвали девойки и й отправяли молби: за красота, за женитба, за богатство. И понякога тя изпълнявала желанията им, понякога не. Носели й дарове тези момичета, приношения. Но само една можела да осигури онова, което мари-морганата действително желаела.
Това момиче искало добър съпруг — о, то вече си имало, само че той не бил нито добър, нито мил. Всъщност бил съпруг, какъвто никоя не би пожелала, но си нямала друг. Разбира се, той не бил проявил никоя от най-лошите си черти преди сватбата, защото не бил чак толкова глупав. Но с отминаването на времето истинският му нрав се проявявал, а фасадата все повече изтънявала, докато накрая жестокостта не надделяла напълно и той порязал лицето на жена си с нож, за да не я погледне друг мъж никога повече. Затова и девойката, жената, съпругата, дошла да се моли на мари-морганата. Казала й: „Направи го благ. Накарай го да ме обича. Превърни го в добър съпруг. Направи живота ми по-лек“.
Мари-морганата знаела, че би могла да изпълни само едно от тези желания, затова попитала какво ще й даде момичето в замяна. То отговорило: „Каквото поискаш“. И мари-морганата поискала рокля.
Рокля, която да не губи от красотата си под водата, да не се наквасва и натежава, да не повлича мари-морганата, докато тя плувала и се гмуркала, танцувала и се устремявала, и се въртяла. Рокля като от блян, която не се съсипвала, ако е лишена от светлина и въздух. Създанието си мислело, че е поискало твърде много, че сделката ще си остане неизпълнена, но нямало нищо против.
Но девойката била чувала за една книга. Не била нейна, но можела да я вземе. Знаела, че вътре са записани какви ли не магии и някоя от тях все щяла да свърши работа. Така че тя се сдобила с книгата — как успяла е предмет на друга приказка, — събрала онова, от което се нуждаела, а после отишла до езерото на мари-морганата под ярката кървава луна. Там тя изрязала елементи за рокля от тъканта на водата и лунната светлина и ги пришила според указанията в книгата с магии. Украсила я с водорасли и звезден прах и мари-морганата видяла, че е съвършена, и разбрала, че би сторила всичко, за да се сдобие с тази така красива дреха. Създанието се обадило: „Доведи го тук довечера и ще направя живота ти по-лек“.
Така и сторила девойката, жената, съпругата. Довела съпруга си на брега на езерото, като го придумала с измами и ласкателства. И той се навел над проблясващата повърхност, търсейки съкровището, което жена му обещала да намери там. Мари-морганата се явила под него и той си помислил колко е красива и колко ценна би била, ако я залови, но преди да се протегне надолу към нея, тя се протегнала към него. Мари-морганата го дръпнала под водата и го завлякла надолу, надолу, надолу, докато от устата му спрели да излизат мехурчета.