Стрих билките, открих бутилка портвайн, сипах малко в сместа, добавих арарута и намазах венците й.
Първоначално това изглежда още повече я разгневи и тя отвори широко уста, за да запищи по-силно, но мехлемът действаше бързо и преди да нададе крясъка, изражението й се промени. Ена примлясна суетни, когато болката взе да намалява, и ме изгледа с почуда. Скоро се усмихваше и гукаше, впечатляващо преобразяване на малкото зло дяволче, което първоначално ми беше поверено.
Тя е добре гледана, пухкава и чиста, косата й е гъста и лъскава, а очите — блестящи. Очевидно обаче икономката няма познания за домашните лекове. Може и да й кажа. А може и да не го направя. При всички случаи детето ще спи много по-добре тази нощ, а покрай него и Нели.
След това изнесох сестра ми на разходка из двора. Казах й имената на всички дървета и цветя, свойствата им и какво добро или зло може да постигне с тяхна помощ. Задавах й въпроси за родителите ни, на които е твърде малка да отговори. Ена само ми се смееше, докосваше лицето ми и ме дърпаше за косата. Когато минахме покрай езерото, я видях как се извърта към тъмната неподвижна вода и за един безумен миг си помислих дали да не я заведа да поплува (нямаше вълни, нямаше да я мятам, нямаше я и Ифа да вика от брега), но когато наближих, видях, че наоколо няма никакви плитчини, нито бряг, където бихме могли да се потопим безопасно. Тогава се сетих за морските хора и макар да не можех да си представя как биха могли да стигнат дотук, се дръпнах назад и се върнах в къщата заедно с детето.
В кухнята напълних шише с мляко и я нахраних в детската стая, докато й четях на глас „Басните на Мурциан“ — майка ми очевидно и тук беше купила същите книги като в Гоблинова бърлога, — нещо за лисици и гарвани и сирене и камъни. Погледът й взе да блуждае — както и моят всъщност — и стана раздразнителна, така че като завърших баснята, си припомних една от приказките от книгата на О'Мали, за да й дам частица от нашето семейство, макар че не знаех какво е споделяла Изолда.
Разказах й за близначки, перли от една и съща мида, сестри русалки. Как били родени след злополучна сделка между майка им, кралица на дълбините, и една морска вещица. Как като деца си споделяли всичко; но когато майка им починала и морската вещица поискала от тях да изплатят остатъка от дълга й, всичко се объркало.
Сестрите се съгласили да си поделят бремето. По-голямата (само с минута) първа щяла да управлява на мястото на майка им, докато малката станела робиня на вещицата; след шест месеца щели да се разменят. Но в края на шестте месеца служба на робинята другата сестра не се върнала да заеме мястото й. Дълго-дълго се надявала тя, по-малката сестра, да види сестра си как приближава през зеленикавочерните дълбини, но този ден така и не дошъл. С времето сестрата робиня научила всичко, на което морската вещица можела да я обучи, и вещицата, понеже нямала повече знания, които да предаде, напуснала този свят, а робинята чирак се възкачила на трона от кости под вълните. И година след година, десетилетие след десетилетие, век след век, до тази сестра стигали молби от нови девойки, които искали услуга, искали да сключат сделки като сключената от майка й със старата морска вещица. И всеки път сестрата вещица изпълнявала желание и взимала в замяна нещо ценно за девойката: опашката, езика, косата, блестящите очи, гласа. И всеки път знаела, че нейната сестра кралица е пратила тези момичета като данък, като подкуп, за да гарантира, че сестрата вещица няма да се върне в старото кралство и да вземе онова, което й принадлежало. Но един ден, един ден и двете знаели, че щяло да дойде време за разплата.
След като й разказах тази история на нашето семейство, се почудих дали точно тази история две сестри не бива да си разказват една на друга.
Когато икономката се върна — на вид по-отпочинала, но не и по-дружелюбна, — Ена вече спеше спокойно. Казах на Нели, че е била истинско малко ангелче, но не й казах защо. Преди вечерята с чичо ми тази вечер се промъкнах в стаята на Ена и пак я намазах с мехлема, за да осигуря спокоен сън на всички.
Сега, докато седя тук в мрака, чувствам, че с тези действия — грижите за малката ми сестра, пробуждането на нивите и овошките — си намирам място тук, в Черновир. Дом.