Една от тях, Касия Еди, вдига ръка да ме повика. Приклякам до стола й и поздравявам нея, етърва й Керен-Апух Ламбърн и братовчедките им Зара Старк и Елена Яроу. Вдовици до една, те живеят заедно — ако бяха останали със семействата си, щеше да се наложи през цялото време да се грижат за внуците си. Това положение ги устройва идеално. Когато за пръв път ме поканиха на чай скоро след пристигането ми в Черновир, ги подпитах тихичко защо не са опитали дребните магийки, които приложих аз, за да възродя земята. Отговориха, че са се бояли да се намесят в онова, което е сторила майка ми; че магията на една жена може да не подейства в комбинация с магията на друга или дори да навреди, особено когато става дума за вещица като Изолда. Нейните заклинания, обясниха те, били могъщи и мащабни; никоя от тях не е кръвна вещица. „Ти си й дъщеря — казаха ми те, — това е различно, макар че и ти си също толкова вещица, колкото и ние.“ Но, призна Касия, при това влошаване на нещата започнали да обсъждат отчаяни мерки; само че не искаха да ми кажат точно какви. По тона и косите им погледи подозирах, че са обмисляли жертвоприношение: кръвта на млад мъж, която да напои земята. Съмнявам се, че щеше да окаже особено въздействие, не и след като Изолда вече е направила тази земя своя.
— Как сте, скъпи дами? — питам.
Те се усмихват лукаво; припичат се на слънце, засрамват собствените си дъщери и снахи — които приемат обидата смирено, защото хубавите кифлички си струват да преглътнеш гордостта си; всички се връщат за допълнително, дори по няколко пъти, и на стариците се удава възможност да ги мъмрят и гълчат. У тях няма истинска злоба, или поне не повече, отколкото всяка жена насъбира през живот, отдаден на другите, и са много умни; откакто пристигнах тук, неведнъж сме разменяли рецепти за отвари.
— Бива, милата ми, бива. Ти как си?
— Бива — отвръщам с усмивка. — Бива.
— Чичо ти го няма обаче? Няма ли да се присъедини към нас? — пита хитро Зара.
— Нито пък онази Нели Даниелс?
Елена ми подава кифла с пълнеж от кайсии и гъст крем. Отхапвам и поклащам глава.
— Чичо ми преглежда счетоводната книга — повтарям онова, което той ми каза. — Нели наглежда Ена.
Щеше ми се малката ми сестра да е край други деца, но Нели настоя тя да остане вътре, защото май се разболявала; цял куп причини да не попада в компанията на селските дечурлига.
— Много е отдадена на това дете — съгласява се Елена, а погледът й се стрелва към голямата къща.
— Несъмнено й помага след собствената й загуба — додава Керен-Апух.
— Какво е станало? — питам суета, пълна с маслен крем; има много канела, но не прекалено; точно колкото трябва.
— Тя беше бременна, когато с чичо ти пристигнаха тук, роди скоро след това.
Изненадана съм; мислех си, че Нели идва от селото.
— Дошли са заедно?
Касия поклаща глава.
— Доколкото знам, срещнали се по пътя. Родителите ти наели Нели да бъде дойка на Ена, а чичо ти повикали да дойде да се грижи за имота, или поне така разбрахме ние. Тогава тя още си говореше с нас. Роди в седмицата преди майка ти. Две малки момиченца, спяха в една и съща люлка. — Тя се усмихва тъжно.
— Какво е станало? — повтарям и тя изглежда разбира, че питам за повече от едно нещо. Чичо Едуард винаги е наричал Нели единствено икономка, не е споменавал, че е дойка на сестра ми. И Ена се храни от шише през цялото време, откакто съм тук — или поне аз така я храня. Какво ли прави Нели в своята стая?
— Злополуката — отвръща Касия.
— Ужасно е да се случи подобно нещо на жена, особено пък на сама жена — промърморва Керен-Апух и останалите кимат.
— Бедната Мерод.
Спомням си обгорената люлка в заключеното крило на къщата. Значи не е била само на Ена. Не съм питала Нели нищо лично, защото не мисля, че би споделила с мен. Но преди всичко, защото не я харесвам; затова и не съм се интересувала. Но тя е изгубила дете и несъмнено страда, не пожелавам това на никого. Чудя се дали чичо ми не е споменал нейната трагедия от съчувствие и деликатност. Преди да задам повече въпроси, вниманието ми е отвлечено от детски писъци.
Група хлапета тичат необуздано покрай езерото. Момиченце с ярка светлочервеникава коса е подгонено от момчета и момичета и всички пищят от радост. Но не следят къде отиват, а слънцето, храната и пиенето са направили родителите им невнимателни. Приближават твърде много до ръба.